– Вече и аз не знам какво да си мисля. Преди обяд получихме доклада на патолозите за аутопсията на Марит Каспершен и той съдържа няколко необясними заключения.
– Какви? – Мартин се наведе напред със заинтересован вид.
Спомняше си, че Патрик бе подхвърлил нещо в този дух в деня на злополуката, но после коментарът излезе от ума му, а и Патрик не бе подхващал темата.
– Педершен е описал подробно всички наранявания по тялото. Чухме се и по телефона, но не успяхме да изясним възникналите въпроси.
– Слушам те. – Любопитството на Мартин растеше с всяка изминала секунда.
– Първо, Марит не е починала вследствие от катастрофата. Била е мъртва, когато колата се е блъснала.
– Какви ги говориш? Как така мъртва? Инфаркт ли е получила?
– Не. – Патрик се почеса по главата, докато прег-леждаше доклада. – Като причина за смъртта Педершен е посочил алкохолно отравяне. В кръвта ѝ са открили 6,1 промила.
– Шегуваш се! Такова количество алкохол ще убие и кон!
– Именно. Според Педершен се равнява приблизително на една бутилка водка, изпита за съвсем кратко време.
– А близките ѝ настояват, че е била въздържателка.
– Да. При аутопсията не са открити поражения на вътрешните ѝ органи вследствие от злоупотреба с алкохол, а това ще рече, че организмът ѝ не е имал изградена търпимост към алкохола. Затова според Педершен смъртта е настъпила почти мигновено.
– По някаква причина Марит Каспершен се е натряскала до припадък. Неприятно наистина, но такива неща се случват – отбеляза Мартин, който не разбираше съвсем причината за видимото безпокойство на Патрик.
– Така е само на пръв поглед, но Педершен откри подробност, която усложнява допълнително целия случай. – Патрик кръстоса крака и започна да търси изречението в доклада. – Ето го. Ще се опитам да ти го преведа на разбираем език. Педершен винаги се изразява шифровано. При огледа на трупа е забелязал странна синина около устните и травми на устата и гърлото.
– А това ще рече…?
– Не знам – въздъхна Патрик. – Находките от аутопсията не дават достатъчно основание на Педершен да се произнесе категорично по въпроса. Той не се наема да твърди със стопроцентова сигурност, че Марит е изпила цяла бутилка твърд алкохол в колата, издъхнала е от интоксикация, а после автомобилът е аварирал.
– Ако наистина е шофирала пияна, следва преди смъртта си да е била сериозно опиянена. В неделя постъпвали ли са сигнали за автомобили със съмнително поведение на пътя?
– Не мога да открия нищо подобно. Това е поредният факт, който буди съмнение. От друга страна, по това време движението по пътищата е много слабо и шофьорите са извадили късмет да не срещнат колата на Марит – замислено предположи Патрик. – Но Педершен не намира обяснения за раните във и около устата. Затова ми се струва наложително да проверим щателно случая. Може да е обичайна злополука след шофиране в нетрезво състояние, а може и да не е. Ти как смяташ?
Мартин се замисли.
– Ти от самото начало се съмняваше, че става дума за обикновено произшествие. Ще успееш ли да издействаш разрешение от Мелберг да проверим по-обстойно какво точно се е случило?
Патрик го погледна мълчаливо, а Мартин се разсмя:
– Успехът на начинанието ти зависи от начина, по който представиш нещата, нали?
– Съвсем точно. Всичко зависи от подхода.
Патрик също се разсмя, но после пак стана сериозен.
– Според теб прекалявам ли с подозренията? Дали не правя от мухата слон? Педершен не е открил никакви конкретни факти, които да доказват инцидент, различен от пътна злополука. Но същевременно… – той размаха доклада от аутопсията – описаните данни задействаха някаква аларма в ума ми, само дето, колкото и да се опитвам, не мога да…
Той прокара пръсти през косата си и я разроши.
– Ето как ще постъпим – предложи Мартин. – Ще поразпитаме насам-натам и ще съберем информация, пък да видим къде ще ни отведе. В хода на работата ще се сетиш какво точно те смущава в целия този случай.
– Прав си. Отивам да поговоря с Мелберг. Съгласен ли си после да посетим приятелката на Марит?
– Да – кимна Мартин и се върна към докладите, които подготвяше. – Като приключиш с шефа, ела да ме вземеш.
– Добре.
Патрик тръгна да излиза, но в последния момент Мартин го спря:
– Чакай малко… – колебливо подхвана той. – От известно време все се каня да те питам… Как е положението вкъщи? Със сестрата на Ерика имам предвид?
Патрик се усмихна от прага:
– Всъщност си възвърнахме надеждата, че нещата ще се оправят. Ана започна да излиза от дупката. Благодарение на Дан.