– Добре – заключи Мелберг. – Имате няколко часа. Ако откриете – защото предполагам, че ще вземеш и Мулин – нещо съмнително, продължете. Но ако подозренията ви не се потвърдят, забранявам ви да пилеете повече време по този случай. Ясно?
– Ясно – отвърна Патрик с видимо облекчение.
– Тогава отивай да работиш – подкани го Мелберг и махна с дясната си ръка. Лявата вече се плъзгаше в чекмеджето.
Софи влезе на пръсти в жилището.
– Ехо! Шещин? Вкъщи ли си?
В апартамента цареше пълна тишина. Софи първо се отби на работното ѝ място. Там ѝ казаха, че Шещин си е взела болничен. Съвсем обяснимо. Самата Софи също я освободиха за няколко дни от училище, докато се съвземе от шока. Но къде е Шещин? Софи обиколи апартамента. Сълзите я задавиха като мощна вълна, тя пусна раницата си на пода и се свлече на колене насред дневната. Затвори очи, за да блокира всички зрителни впечатления, които я връхлитаха. Всичко наоколо ѝ напомняше за майка ѝ: пердетата, които сама бе ушила, картината, която купиха, когато Марит се пренесе тук, възглавниците, които Софи никога не подреждаше, след като е лежала на дивана, а Марит винаги ѝ правеше забележка. Всички тези банални, всекидневни и скучни предмети сега мълчаливо напомняха за липсата на майка ѝ. Колко ѝ се дразнеше Софи! Крещеше ѝ, бясна, задето майка ѝ непрекъснато само ѝ поставя условия и забрани. Ала същевременно това ѝ създаваше усещане за спокойствие. Скандалите и караниците бяха изострили потребността ѝ от стабилност и ясно установени правила. Въпреки непокорството, предизвикано от бушуващите в тялото ѝ хормони, Софи изпитваше и своеобразно спокойствие, задето майка ѝ е до нея. А сега остана само с баща.
Софи усети ръка върху рамото си и се сепна. Погледна нагоре:
– Шещин! Тук ли беше досега?
– Да, бях си легнала да поспя. – Шещин приклекна до нея. – Как се чувстваш?
– О, Шещин… – простена Софи и зарови лице в рамото ѝ.
Шещин я прегърна непохватно. Двете не бяха свикнали с толкова близък физически контакт. Когато Марит се пренесе у Шещин, Софи вече бе загърбила възрастта, когато децата обичат да се гушкат.
Неловкото усещане обаче бързо отмина. Софи жадно вдиша уханието от пуловера, който бе облякла Шещин: един от любимите на Марит. Миризмата на парфюма ѝ бе останала в дрехата и Софи се разрида още по-бурно. Носът ѝ потече и тя се отдръпна.
– Извинявай… За малко да те изцапам.
– Няма нищо – успокои я жената и избърса сълзите ѝ с пръсти. – Цапай ме, колкото искаш. Този пуловер… е на майка ти.
– Знам – засмя се Софи. – Ако го видеше с петна от спирала за мигли, щеше да ме убие.
– Овчата вълна се пере на трийсет градуса – цитираха те в един глас и избухнаха в смях.
– Ела да седнем в кухнята – предложи Шещин и помогна на Софи да се изправи.
Чак сега момичето забеляза, че бузите на Шещин са хлътнали, а лицето ѝ е силно пребледняло.
– А ти как си? – попита разтревожено Софи, защото видя как треперят ръцете на обикновено спокойната Шещин, докато пълни термоканата с вода.
– Ами как… Горе-долу – отвърна Шещин, но сълзите я издадоха.
През последните дни си изплака очите и се учуди, че в тях все още е останала влага. Преглътна риданията и подхвана решително:
– Софи, с майка ти… Има нещо, което…
Тя млъкна. Колебаеше се как да продължи и дали изобщо да продължава. За нейна изненада Софи се разсмя.
– Мила Шещин, надявам се, че няма да ми разказваш за теб и мама, все едно не знам.
– Какво за мен и майка ти? – предпазливо попита Шещин.
– Двете имахте връзка. Нали не мислиш, че сте успели да я скриете от мен? – засмя се Софи. – Непрекъснато разигравахте театър. Мама ту се пренасяше в стаята ти, ту спеше в отделна стая: зависи дали съм у вас, или при татко. Хващахте се тайно за ръце, когато си мислехте, че не гледам. Боже, колко смешно! Какво толкова: днес всички са или хомо-, или би-, за да са в крак с модата.
Шещин я изгледа смаяна.
– Защо тогава не каза нищо? Ако наистина си знаела?
– Адски се забавлявах да ви гледам как разигравате цял спектакъл.
– Какво ужасно дете! – разсмя се от сърце Шещин. След последните дни, удавени в сълзи и скръб, смехът отекна в кухнята и сякаш сне от плещите ѝ част от бремето на тъгата. – Марит щеше да ти извие врата, ако знаеше, че през цялото време си се преструвала на ни лук яла, ни лук мирисала.