Обиграно стигна до правилното място, направи няколко маневри на компютъра и… топката се приземи върху зеленото поле в идеална позиция. Със следващия удар Йоста щеше да я вкара в дупката.
– Такава ли била работата? Много ти благодаря!
Йоста се впечатли силно от уменията ѝ. В очите му се появи блясък. Така не бяха сияли от години.
– Голфът не е детска игра – засмя се Хана и премести стола си малко по-назад. Озова се съвсем близо до Йоста.
– С мъжа ти играете ли голф? – поинтересува се ентусиазирано Йоста. – Да направим една игра!
– За жалост, не – отвърна Хана, а по лицето ѝ се изписа съжаление, което я направи още по-симпатична в очите на Йоста.
Той така и не бе могъл да разбули „мистерията“ защо не всички хора споделят неговата страст към аристократичния спорт.
– Отдавна се каним да започнем, но все не намираме време – сви рамене Хана.
С всяка изминала секунда симпатията му към нея растеше. Пред себе си призна, че – също като Мелберг – подходи много скептично към вестта, че новото попълнение в службата е от нежния пол. Комбинацията между женски гърди и полицейска униформа му се струваше… малко странна, меко казано. Но Хана Крюсе успя да опровергае всичките му предразсъдъци. Изглеждаше много разумно момиче и Йоста се надяваше, че Мелберг също ще оцени по достойнство качествата ѝ и няма да ѝ вгорчава живота.
– С какво се занимава съпругът ти? – полюбопитства Йоста. – Вече намери ли си работа тук?
– И да, и не – отвърна Хана и махна невидима прашинка от униформената си риза. – Започна временна работа, а после ще видим.
Йоста вдигна въпросително вежди. Хана се засмя.
– Може би трябваше да уточня, че Лаш е психолог. Ще работи с участниците в риалити предаването „Покажи ми Танумсхеде“.
– Е, май съм твърде стар да оценя „достойнствата“ на подобен цирк. Чукат се под завивките, напиват се като свине и се излагат пред целокупния шведски народ. И то напълно доброволно. Не, това изобщо не го разбирам. По мое време имаше съвсем различни развлекателни програми: „Ъгълът на Хюланд“, театралните постановки на Нилс Попе… Всичко беше малко по-обрано, така да се каже.
– Нилс кой? – попита Хана и с въпроса си предизвика мрачното изражение на Йоста.
Той въздъхна.
– Нилс Попе – повтори той. – Поставяше пиеси в летни театри и…
Той млъкна, защото Хана се разсмя.
– Йоста, знам кой е Нилс Попе. И Ленарт Хюланд. Не се потискай толкова.
– Благодаря ти. Изведнъж се почувствах като столетник. Като истинска антика.
– Йоста, определението „антика“ изобщо не ти пасва – засмя се Хана и стана. – Продължавай играта. Отдъхни си малко.
Той ѝ се усмихна с благодарност. Каква жена!
Време беше да премине следващата дупка. Оставаха някакви си шест. Нищо работа.
– Ерика, уточнихте ли менюто в ресторанта? За кога насрочихте дегустацията?
Ана люлееше Мая на коленете си и гледаше сестра си с очакване.
– По дяволите! Съвсем забравих – плесна се по челото Ерика.
– А рокля? Или мислиш да се омъжиш по анцуг? А Патрик с какво ще се облече? С костюма от абитуриентския си бал? В такъв случай ще трябва да поотпуснем доста панталона, а между копчетата на сакото да пришием ластици.
Ана се разсмя от сърце.
– Ха-ха, много забавно, няма що!
Ерика не можеше да сдържи усмивката си, докато гледаше сестра си. Ана се преобрази. Започна да говори, да се смее, да се храни с добър апетит и да се заяжда с кака си.
– Знам колко много работа ни предстои, но кога да я свърша?
– Току-що попадна на най-добрата бавачка във Фелбака! През деня Ема и Адриан са на градина и спокойно мога да гледам тази малка госпожица. Възползвай се от предложението ми.
– Хмм… права си – съгласи се Ерика и изведнъж се почувства ужасно неловко. – Не ми беше хрумвало…
– Не се притеснявай. Разбирам. Досега не можеше да разчиташ на мен, но вече съм в играта. Шайбата е пусната върху леда. Повече не ми се седи на резервната скамейка.
– Доколкото чувам какви метафори използваш, май си прекарала прекалено много време с Дан.
Ерика се разсмя и осъзна, че Ана целеше именно да я развесели. През последните месеци Ерика също изживя тежък период. Намираше се в непрекъснато напрежение и стрес и чак сега се поотпусна. Сковаваше се единствено при мисълта, че до сватбата остават едва шест седмици. Двамата с Патрик сериозно изоставаха с графика.
– Ето какво предлагам да направим – подхвана категорично Ана и сложи Мая на пода. – Ще съставим списък на задачите, които трябва да се свършат. После ще ги разпределим между нас тримата. Дали да не включим и Кристина в подготовката?