Ана изгледа въпросително сестра си, но когато забеляза ужаса по лицето ѝ, побърза да добави:
– Или идеята не ти се струва добра?
– За нищо на света! Бъдещата ми свекърва не бива да се меси. Ако ѝ позволим да се включи в подготовката, ще превърне сватбата ни в свое частно парти. Да знаеш само какви идеи ни подхвърли, и то „с най-безкористни чувства“, както не пропуска да подчертае. Казвала ли съм ти как реагира, когато ѝ съобщихме, че ще се женим?
– Как? – Любопитството на Ана се събуди.
– Вместо да ни поздрави, изброи пет сериозни недостатъка на предстоящата ни сватба.
– Великолепно! – разсмя се Ана. – Звучи напълно в стила на Кристина. Кое не ѝ хареса?
Ерика притича да вземе Мая, която упорито пълзеше нагоре по стълбите. От грижи не им бе останало време да сложат парапет.
– Първо, според Кристина било абсурдно да насрочваме сватбата за след няколко месеца. За подготовката била нужна поне година. После не ѝ хареса, че искаме да направим съвсем скромно тържество, на което да присъстват максимум шейсет души, защото в такъв случай леля Агда, леля Берта, леля Рут и цялата плеяда от роднини няма да могат да присъстват. И, забележи, тези жени не са лели на Патрик, а лели на Кристина. Патрик ги е виждал веднъж в живота си, когато е бил, на речем, на пет години.
Ана се превиваше от смях, та чак я заболя коремът. Мая гледаше ту майка си, ту леля си и изглеждаше учудена кое е толкова забавно. В крайна сметка реши, че причината не е толкова важна, и се включи във веселбата със силен радостен смях.
– Дотук изброи две от оплакванията на Кристина. Какви са другите? – едва попита Ана, докато си поемаше дъх между два пристъпа на смях.
– После започна да се разпорежда как трябва да подредим гостите на празничната трапеза. Притесни се колко близо до нас ще седи Битан. Било напълно изключено да я сложим на булчинската маса, защото и бездруго ще я поканим по задължение. Все пак Кристина и Лаш били родителите на Патрик и случайни познати нямали място сред най-важните гости в крайно орязания ни списък.
Ана се търколи на пода от смях.
– А тази случайна позната всъщност е жената, която живее заедно с Лаш повече от двайсет години – едва промълви задъхана тя.
– Точно така – кимна Ерика и избърса сълза от окото си. – Четвъртият източник на недоволство е отказът ми да облека нейната сватбена рокля.
– Че вие изобщо обсъждали ли сте този вариант? – попита удивена Ана.
– Дори не сме засягали темата. Виждала съм я на стари фотографии от сватбата им. Като се има предвид, че става дума за рокля в стил шейсетте, ушита от прозрачен дантелен плат и едва покриваща дупето, всеки нормален човек би се досетил колко абсурдно е да се появя с нея на сватбения ми ден. Все едно Патрик да си пусне бакенбарди и брада като баща си навремето.
– Кристина съвсем е мръднала! – възкликна Ана. След неудържимия смях настъпи етапът на пълното смайване.
– Дойде ред и на петото оплакване на Кристина! Та-та-та-тааа! – Ерика изимитира тържествения сигнал на фанфара. – Кристина държи за музикалното оформление на сватбата да отговаря племенникът ѝ, тоест братовчедът на Патрик.
– И? Кое му е лошото на това предложение?
Ерика направи пауза, за да подсили ефекта от отговора си:
– Той свири на нюкелхарпа4.
4 Нюкелхарпа – традиционен шведски струнен музикален инструмент, подобен на цигулка, но с клавиши. – Б. пр.
– Неее, ти се шегуваш! – ужаси се Ана. – Сериозно ли говориш? – Тя отново избухна в смях. – Вече си го представям! Грандиозна сватба с всички Кристинини лели, дошли с ролатори, ти – в дантелен минижуп, Патрик – в костюма от абитуриентския си бал и с бакенбарди, а гостите се забавляват под звуците на най-купонджийския инструмент – нюкелхарпа! Божичко, какъв смях ще падне! Бих дала всичко да можех да го видя!
– Смешно ти е на теб – усмихна се Ерика. – Но като гледам колко сме изостанали с подготовката, сватба май изобщо няма да има.
– Ами да се хващаме на работа тогава – подкани я Ана и готова да записва, седна до кухненската маса с химикалка и лист хартия. – Ще съставим списък и няма да се мотаем повече. Патрик не бива да си мисли, че ще му се размине. Сама ли се жениш, или се жениш за него?
– Май второто – отвърна Ерика.
Тя се съмняваше, че ще успее да изтръгне бъдещия си съпруг от заблуждението, че в планирането и провеждането на сватбеното им тържество тя е едновременно и ръководител, и изпълнител. Патрик сякаш живееше с убеждението, че с предложението за брак е изчерпил задълженията си по организацията на тържеството и от сега нататък от него се иска единствено да се яви навреме в църквата.