След като седнаха, Патрик премина направо към въпроса:
– Натъкнахме се на някои… неясноти около катастрофата, в която Марит загина.
– Неясноти ли? – Погледът на Шещин заснова между двамата.
– Да – потвърди Мартин. – При огледа на тялото забелязахме… контузии, които навярно не са получени вследствие от злополуката.
– Навярно? Не сте ли сигурни?
– До момента не можем да бъдем категорични – призна Патрик. – След като получим окончателното заключение на съдебния лекар, ще разполагаме с повече информация. Но и известното досега ни дава достатъчно основания за съмнения. Затова искаме да поговорим по-подробно с вас. Интересува ни дали Марит е имала врагове.
Патрик забеляза как Шещин потръпна. Той по-скоро интуитивно усети, отколкото видя, че през ума ѝ мина мисъл, но тя побърза да я отхвърли. Патрик обаче се чувстваше длъжен да върне тази мисъл, да я изрови.
– Ако знаете за някой, който иска да нарани Марит, трябва веднага да ни съобщите. Дори той да не е убиецът, поне ще го изключим от кръга на заподозрените.
Патрик и Мартин я гледаха напрегнато. Шещин явно водеше вътрешна борба. Двамата полицаи избраха да не я пришпорват и да ѝ дадат време да формулира съмненията си.
– Получавахме разни писма – бавно и неохотно призна тя.
– Писма? – попита Мартин.
– Даа… – Шещин въртеше нервно златния пръстен на лявата си ръка. – От четири години получаваме такива послания.
– И какво съдържаха?
– Заплахи, цинизми, коментари на връзката ми с Марит…
– Значи, авторът на тези писма се е чувствал провокиран от… – Патрик се колебаеше как точно да се изрази – …естеството на вашата връзка?
– Да – неохотно потвърди Шещин. – Този човек е знаел или е подозирал, че не сме просто приятелки, и това обстоятелство… – дойде нейният ред да търси точната дума – …е събудило неодобрението му.
– Тежки заплахи ли съдържаха писмата?
Мартин записваше всичко казано, а то, общо взето, само потвърждаваше фактите, които сочеха, че смъртта на Марит не е настъпила в резултат от злополука.
– И то много тежки. Такива като нас били гнусни, вършели противоестествени неща. Трябвало да умрат.
– Колко често получавахте такива писма?
Докато напрягаше паметта си, Шещин въртеше пръстена си още по-ожесточено.
– Три-четири на година, като броят им варираше. Подателят не спазваше закономерност, а по-скоро изпращаше писма, когато го хване музата. Нали разбирате?
– Защо не съобщихте в полицията?
Мартин вдигна глава от записките си. Шещин се усмихна горчиво.
– Марит не ми позволи да подам сигнал. Боеше се нещата да не излязат извън контрол. Опасяваше се, че около случая ще се разшуми и… връзката ни ще стане всеобщо достояние.
– Значи, Марит не е искала връзката ви да се огласява? – попита Патрик, но изведнъж си спомни, че Шещин и Марит се бяха сдърпали именно по тази причина, преди Марит да излезе и повече да не се върне.
– Да, не искаше – потвърди беззвучно Шещин. – За всеки случай не изхвърлихме писмата.
Тя стана.
Патрик и Мартин се спогледаха удивени. Дори не им бе хрумнало да попита дали Шещин е запазила зловещата кореспонденция. Това надхвърляше и най-смелите им очаквания. У тях отново пламна надеждата да открият доказателство, което да ги отведе до автора на писмата.
Шещин се върна с дебела пачка писма в найлонов джоб. Изсипа ги върху масата пред Патрик и Мартин. Понеже искаше да обезопаси следите, останали, след като пощенските служители, Шещин и Марит бяха пипали писмата, Патрик ги разпръсна внимателно с химикалка. Сърцето му заби по-силно, защото освен писмата бяха запазени и пликовете. Дали няма да открият следи от ДНК под марките, залепени със слюнка?
– Ще позволите ли да ги вземем? – попита Мартин, докато гледаше с нетърпение купчината писма.
– Разбира се – изморено кимна Шещин. – Вземете ги и след като ги прегледате, ги изгорете.
– Освен писмата получавали ли сте други заплахи?
Шещин отново седна и започна усилено да мисли.
– Не съм сигурна – подвоуми се. – Случваше се телефонът да звънне, а щом вдигнем слушалката, човекът отсреща да мълчи. Веднъж дори се опитахме да проследим номера, но се оказа, че е на абонат с анонимна предплатена симкарта.
– Кога за последно получихте такова обаждане?