Мартин се намираше в готовност да записва.
– Преди около… две седмици – отвърна Шещин след кратък размисъл, като продължаваше да върти пръстена си.
– А ако оставим писмата настрана, кой друг би искал да нарани Марит? В какви отношения беше тя с бившия си съпруг?
Шещин не бързаше да отговаря. Първо погледна към коридора, за да се увери, че вратата на Софи е затворена.
– В началото се намираха в доста обтегнати отношения. Това впрочем продължи доста време, но напоследък напрежението се разреди.
– Защо се караха? – попита Патрик, докато Мартин записваше показанията на Шещин.
– Той отказваше да приеме, че Марит не иска повече да живее с него. Станали гаджета още съвсем млади. Според Марит връзката им от години била изчерпана, пък и помежду им никога не е пламтяла силна любов. Тя много се изненада от бурната реакция на Ула, когато му съобщи, че го напуска. Но той… – Шещин се поколеба. – Ула има засилена потребност да контролира нещата около себе си. Всичко трябва да е старателно организирано и разчертано. Искайки развод, Марит наруши идеалната му подредба. Това го ядоса повече от раздялата помежду им.
– Извършвал ли е физическо насилие над нея?
– Не – колебливо отвърна Шещин и пак хвърли поглед към вратата на Софи. – И все пак зависи какво влага човек в понятието „физическо насилие“. Не ѝ е посягал, но се е случвало да я дръпне за ръката или да я блъсне.
– Как успяха да стигнат до споразумение за родителските права над Софи?
– В началото много се караха. След раздялата им Марит веднага се пренесе при мен и макар да криехме характера на връзката ни, Ула трябва да е имал своите подозрения. Не искаше да пуска Софи при нас. Дори се опитваше с хитрост да скъси престоя ѝ, като идваше да я взема по-рано от уговорения час.
– Но после нещата са се уталожили, така ли? – попита Мартин.
– Да. За щастие, Марит прояви твърдост по въпроса за родителските права и накрая Ула осъзна колко безсмислено е да ни саботира. Марит дори го заплаши, че ще потърси помощ от властите, и той отстъпи. Но никога не е приемал с въодушевление, че Софи прекарва половината от времето си с нас.
– Марит призна ли му в какви отношения сте?
– Не – поклати отривисто глава Шещин. – Тя категорично отказваше да огласяваме връзката ни пред когото и да било. Държеше да си остане в тайна. Не каза дори на Софи. – Шещин се усмихна и пак поклати глава, но по-бавно. – Марит много е подценявала дъщеря си. Днес Софи сподели с мен, че изобщо не сме успели да я заблудим. Само като си помисля как непрекъснато местехме вещите си от стая в стая, как се криехме да се целуваме в кухнята като тийнейджъри!
Тя се засмя и Патрик забеляза как строгото ѝ лице се разнежи за миг. После Шещин отново помръкна.
– Трудно ми е да си представя, че Ула е замесен в смъртта на Марит. От известно време заровиха томахавката и… не знам, просто никак не ми се вярва да е бил той.
– А хрумва ли ви кой би могъл да се обажда и да ви изпраща заплашителни писма? Марит споменавала ли е за клиенти в магазина, които са се държали необичайно или подозрително?
Шещин мисли продължително и напрегнато, но накрая поклати отрицателно глава.
– Не, не се сещам за нищо подобно. Може вие да извадите повече късмет.
И посочи купчината с писма.
– Дано – кимна Патрик и внимателно изсипа писмата обратно в найлоновия джоб.
Двамата с Мартин станаха.
– Не възразявате да вземем писмата, нали?
– Ни най-малко! Не искам да ги виждам повече.
Шещин ги изпрати до вратата и им протегна ръка за сбогом.
– Ще ми се обадите ли, когато получите…
Тя не довърши.
– Разбира се – увери я Патрик. – Обещавам ви, че щом разберем нещо повече, лично ще се свържа с вас. Благодаря ви, задето ни отделихте време в този… тежък за вас момент.
Тя само кимна и затвори вратата след тях. Патрик погледна найлоновия джоб с писмата.
– Какво ще кажеш да изпратим малко материал на криминално-техническата лаборатория в Линшопинг?
– Великолепна идея – отвърна Мартин и двамата тръгнаха към гарата.
Поне се сдобиха с отправна точка.
– Възлагаме големи очаквания на този проект – отбеляза Ерлинг. – В понеделник ли започвате да излъчвате предаването?
– Да. В понеделник стартира истинският екшън – увери го Фредрик с широка усмивка.
Намираха се в големия кабинет в административната служба. Бяха се настанили в малко сепаре, състоящо се от фотьойли и ниска масичка. Едно от първите неща, които Ерлинг предприе, когато встъпи в длъжност, беше да подмени потискащото обзавеждане с изискани, качествени мебели. Осребряването на фактурата се оказа сравнително лесна работа. Все пак покупката на офис обзавеждане е част от неизбежните ведомствени разходи.