Кожата изскърца, когато Фредрик се размърда във фотьойла.
– Много сме доволни от записите, направени до момента. Няма скандални прояви, но събрахме достатъчно добър материал, за да представим участниците и да зададем линията на предаването, така да се каже. А после от нас зависи да провокираме интриги, та вестниците да гръмнат с жълти заглавия. Утре вечер ще организираме купон – идеален повод за конфликти. Сигурен съм, че участниците ще разчупят атмосферата.
– Искаме около Танумсхеде да се вдигне медиен шум, както стана с Омол и Тьоребуда. – Ерлинг дръпна от пурата си и изгледа продуцента през димната завеса. – Наистина ли няма да опитате от моите пури?
Той кимна към кутията върху масата или по-точно към хумидора. Ерлинг много държеше на този аксесоар. Само аматьори държат пурите си в обикновена кутия. Истинските ценители имат хумидори.
Фредрик Рен поклати глава.
– Не, благодаря, предпочитам обикновените пирони за ковчега.
Извади пакет „Марлборо“ от джоба си и си запали цигара. Димът над масата се сгъсти.
– Не мога да ви опиша колко важно е за нас да натрупаме достатъчно популярност през следващите няколко седмици. – Ерлинг дръпна от пурата. – Докато течаха снимките за предаването, Омол се появяваше във водещите заглавия поне веднъж седмично, а Тьоребуда не остана по-назад. Очаквам Танумсхеде най-малко да повтори техния успех.
Той използваше пурата като показалка.
Продуцентът не се стресна от заявените очаквания. Беше свикнал да се справя със самоуверени телевизионни шефове и някакъв си бивш началник с попреминала слава, който изглежда великан само защото се намира в страната на лилипутите, изобщо не беше в състояние да го изплаши.
– Вестниците ще започнат да пишат за Танумсхеде, не се безпокойте. Ако пък се позабавят, ще нажежим страстите. Вярвайте ми, знаем точно как да провокираме участниците. Те не са особено сложно устроени. – Той се засмя, Ерлинг също. Фредрик продължи: – Рецептата е съвсем проста. Събираш известен брой превъртели млади хора, жадни за слава, прибавяш неограничено количество алкохол и камери, които непрекъснато да ги следят. Стараеш се тези млади хора да са поставени в условия на недоспиване, лоша храна и непрекъснат натиск от страна на организатори и зрители да блеснат по някакъв начин. Не успеят ли, ще трябва да се сбогуват с надеждите да ги канят да наливат коктейли в престижни барове, да се пререждат на опашки за нощни клубове, да излизат с най-яките мацки и да им предлагат кинти, за да позират в списания. Повярвайте ми, участниците са силно мотивирани да произвеждат сензации и да увеличат рейтинга на предаването, а ние знаем как да насочим енергията им в правилната посока.
– Явно си разбирате от работата. – Ерлинг се наведе над масата и изтръска дългото стълбче пепел от цигарата си в пепелника. – Да си призная, лично аз не мога да проумея защо хората така се прехласват по такива предавания. Ако нямахме интерес, изобщо не би ми хрумнало да гледам „Покажи ми Танумсхеде“. Предпочитам едновремешните програми. На това му казвам аз качествена телевизия. „Тук е животът ти“, „Гости с жестове“, „На гости при Хаге“… Вече няма водещи като Ласе Холмквист и Хаге Гейгерт.
Фредрик Рен едва се сдържа да не покаже досадата си. Дотегнало му бе от дъртаци, които се прехласват по старомодни телевизионни програми. Но ако сега им пуснеш Хаге или както там му беше името, от скука ще захъркат на десетата секунда. Фредрик само се усмихна на Ерлинг, все едно е напълно съгласен с изказаното от него мнение. Продуцентът не виждаше смисъл да се конфронтира с човек, от когото зависят толкова много неща.
– Ние, разбира се, не искаме никой да пострада – продължи загрижено Ерлинг, а в челото му се вряза бръчка.
Когато беше на гребена на вълната, тази бръчка му носеше само ползи. След дълги тренировки се научи да я извиква върху лицето си, без да изглежда изкуствено.
– Съгласен съм – отвърна продуцентът, като на свой ред си придаде загрижен и отговорен вид. – Неп-рекъснато следим най-внимателно общото състояние на участниците и сме им осигурили терапевтична подкрепа по време на целия им престой в Танумсхеде.
– На кого поверихте грижите за психическото им здраве? – попита Ерлинг и остави пурата, от която впрочем бе останало съвсем малко парченце.
– Извадихме голям късмет да се свържем с психолог, който отскоро живее в Танумсхеде. Съпругата му е постъпила в тукашното полицейско управление. Разполага с богат професионален опит и се радваме много, че попаднахме на такъв специалист. Няколко пъти седмично психологът ще разговаря с участниците и поотделно, и в група.