– Значи, отричате да сте изпращали писма и да сте звънили в дома на двете жени? – попита Мартин с неприкрита погнуса.
– Никога не бих паднал толкова ниско.
По лицето на Ула се изписа високомерна усмивка. Чувстваше се толкова уверен в себе си, а домът му светеше от чистота. Всичко лъщеше до блясък. На Патрик му се прииска да внесе малко хаос в маниакално подредения му свят.
– В такъв случай, предполагам, няма да възразите да вземем пръстовите ви отпечатъци и да ги сравним с отпечатъците, които нашите експерти да открили върху пликовете от писмата?
– Отпечатъци? – Усмивката мигом изчезна. – Защо са ви отпечатъци? Защо продължавате да дълбаете в този случай?
По лицето му се изписа безпокойство. Патрик ликуваше вътрешно. Един поглед към Мартин му показа достатъчно ясно, че и колегата му се чувства по същия начин.
– Първо отговорете на въпроса, който ви зададох. Иначе ще сметнем, че веднага можем да вземем отпечатъците ви, за да ви изключим от подозрение.
Ула се размърда нервно във фотьойла. Погледът му започна да блуждае из стаята, а пръстите му – да разместват предметите върху стъклената маса. Ула не се успокои, докато не ги подравни по права линия.
– Амиии – проточено подхвана той, – май ще трябва да си призная.
На лицето му отново се появи усмивка. Той се облегна на фотьойла. Видимо бе успял да си възвърне самообладанието.
– Най-добре да кажа истината. Изпратих няколко писма и се обадих няколко пъти на Шещин и Марит. Постъпих глупаво, разбира се, но се надявах Марит да осъзнае, че връзката им няма да просъществува, и да дойде на себе си. С нея си живеехме толкова добре. Нищо не пречеше пак да се съберем. Нужно бе само Марит да зареже тези глупости и да престане да излага и нас, и себе си. Тревожех се най-вече за Софи. Представете си как се чувства дете с такава майка, когато отиде на училище! Сигурно съучениците ѝ са я съсипали от подигравки. Трябваше да накарам Марит да разбере, че с Шещин нямат никакво бъдеще.
– Но двете са живели заедно четири години. Кое ви караше да мислите, че бившата ви съпруга е възнамерявала да се върне при вас? – Под благия глас на Патрик прозираше нещо съвсем различно.
– Беше само въпрос на време, нищо повече.
Ула пак започна да подрежда предметите върху масата. Изведнъж се обърна рязко към полицаите на дивана:
– Не разбирам какво значение има това сега! Марит вече я няма и стига със Софи да се отървем от онази жена, ще продължим напред. Защо ви е още да нищите тази история?
– Защото някои обстоятелства показват, че смъртта на бившата ви съпруга не е била нещастен случай.
В малката дневна настъпи зловещо мълчание.
Ула прикова поглед в двамата полицаи.
– Как така… не е била нещастен случай? – Той гледаше ту Патрик, ту Мартин. – Какво искате да кажете? Да не би някой да…
Той не довърши изречението си. Ако изненадата му не беше истинска, значи, притежаваше актьорска дарба. Патрик би дал много, за да разбере какво точно става в главата на Ула в този миг.
– В смъртта на Марит подозираме намеса на човешка ръка. Предстои да получим повече сведения. Но засега вие сте… най-изявеният ни претендент за главен заподозрян.
– Аз? – изплаши се Ула. – Никога не бих наранил Марит! Та аз я обичах! Исках пак да се съберем!
– И силната ви любов към нея ви е подтикнала да заплашвате нея и интимната ѝ приятелка? – Гласът на Патрик преливаше от сарказъм.
При споменаването на думата „интимна приятелка“ по лицето на Ула премина спазъм.
– Не можех да я накарам да проумее какво е направила! Изпадна в криза на средната възраст, хормоните я побъркваха и тя престана да разсъждава трезво. Изведнъж захвърли всичко. Бяхме женени от двайсет години. Двайсет години! На шестнайсет се запознахме в Норвегия и мислех, че цял живот няма да се разделим. Преодоляхме толкова… – той се поколеба, но после продължи: – …толкова трудности, когато бяхме млади, и постигнахме всичко, за което бяхме мечтали. А после тя просто…
– Къде бяхте в събота вечерта? – Патрик прикова в него строг поглед в очакване на отговор.
По лицето на Ула се изписа уплаха.
– За алиби ли ме питате? Искате да докажа, че не съм убил Марит, така ли?
– Да, точно така – потвърди спокойно Патрик.
Ула почти изгуби присъствие на духа, но някак успя да се овладее.
– Цяла вечер си бях вкъщи. Сам. Софи отиде да спи у приятелка и няма кой да го потвърди. Но ви казвам истината – натърти той с непокорен поглед.