– Каква прелестна булка! Нали ви казах? Този модел подхожда идеално на ръста и пищните ви форми!
Ерика се погледна пак в огледалото. Все още таеше известни резерви. Но в крайна сметка се съгласи с двете жени. Чувстваше се красива. Като принцеса. А успее ли да свали част от тлъстинките, ще изглежда великолепно!
– Няма нужда да пробваме други рокля – обърна се тя към Ана. – Вземам тази!
– Чудесно! – засия продавачката. – Няма да съжалявате за избора си. Ако желаете, може да я оставите в магазина, а в седмицата преди сватбата да направим последва проба и при необходимост да я стесним.
– Благодаря, Ана – прошепна Ерика и хвана сестра си за ръка.
Ана стисна пръстите ѝ:
– Прекрасна си!
На Ерика ѝ се стори, че и очите на сестра ѝ се насълзиха. Заслужаваха да бъдат щастливи след всичко, което преживяха.
– Е, как се чувствате? – попита Лаш и огледа присъстващите, събрали се в кръг.
Всички мълчаха и се взираха в обувките си. Само Барби го фиксираше с поглед.
– Някой иска ли да започне? – подкани ги Лаш.
Неколцина откъснаха очи от обувките си. Накрая Мехмет се осмели да вземе думата:
– Добре сме, всичко е наред.
И толкова.
– Може ли да бъдеш малко по-конкретен? – помоли Лаш с мек и предразполагащ глас.
– Засега всичко е супер. Работата е добра и…
Мехмет отново млъкна.
– А другите? Как възприемате попрището, което ви отредиха?
– Поприще! – изсумтя презрително Кале. – По цял ден мия чинии! Още следобед ще говоря с Фредрик и ще се погрижа нещата да се променят. – Той се обърна красноречиво към Тина, а тя само го стрелна със злобен поглед.
– А ти, Йона? Как мина твоята седмица?
Тя единствена продължаваше да се взира в обувките си, все едно са най-интересното нещо на света. Промърмори нещо в отговор, но без да вдига очи. Всички в голямото помещение в читалището се наведоха напред, за да чуят какво е казала.
– Би ли повторила, Йона? Ще те помоля в знак на уважение и да ни гледаш в очите, докато говориш с нас. Иначе изглежда, все едно ни демонстрираш пренебрежението си. Така ли е?
– Отговори на човека! – намеси се Уфе и я ритна по крака. – За по-добра ли се мислиш от нас?
– Подходът ти не е особено конструктивен, Уфе – отбеляза Лаш. – Целта на срещите ни е да създадем уютна и спокойна среда, където всички вие се чувствате комфортно да споделяте чувствата и преживяванията си и получавате подкрепа.
– Уфе не е чувал толкова сложни думи – засмя се жлъчно Тина. – Лаш, говори малко по-просто, че и той да те разбира.
– Проклета п….! – гласеше красноречивият коментар. Уфе го придружи с гневен поглед.
– Ето за това говоря – в гласа на Лаш се появи рязка нотка. – Нищо няма да постигнете, ако продължавате да се заяждате по този начин. В момента се намирате в екстремна ситуация, която сериозно натоварва психиката, и сега ви се удава възможност да разредите напрежението по здравословен начин.
Той огледа сериозно всички от кръга, като се спря на всеки поотделно. Няколко души кимнаха. Барби вдигна ръка.
– Заповядай, Лилемур.
Тя отпусна ръката си.
– Първо, не се казвам Лилемур, а Барби – нацупи устни тя, но после се усмихна: – Исках само да кажа, че това е наистина страхотно! Дават ни шанс да си излеем душата. В „Биг Брадър“ нямаше нищо такова.
– О, я се успокой малко – скастри я Уфе, който седеше полуизлегнат на стола.
Усмивката ѝ се стопи и тя наведе глава.
– Казаното от Барби ми хареса много – окуражи я Лаш. – Освен груповата терапия ще имате възможност и да беседвате с мен на четири очи. Предлагам за днес да приключим общата дискусия и двамата с теб… Барби, да започнем индивидуалната.
– Супер! – въодушеви се тя. – Насъбрала съм толкова много впечатления и нямам търпение да ги разкажа!
– Чудесно – усмихна се на свой ред Лаш. – Тогава нека минем зад сцената. Там се намира моят кабинет, където ще можем да поговорим на спокойствие. След Барби ще приема и останалите – по реда, в който стоите в кръга. С други думи: Тина, Уфе и така нататък. Съгласни ли сте?
Понеже никой не отговори, Лаш прие мълчанието за положителен отговор.
Щом вратата се хлопна зад Барби и Лаш, езиците на всички изведнъж се развързаха. Само Йона както винаги предпочиташе да запази мълчание.