– Ама че простотия! – разхили се Уфе и се тупна по коленете.
– И защо да е простотия? – раздразнено попита Мехмет. – Според мен идеята си я бива. От опит знаеш как хората изперкват след няколко седмици в подобни предавания. Супер е, че като никога са помислили за здравето на участниците.
– За здравето на участниците! – изимитира го с писклив глас Уфе. – Ама и ти си един женчо, Мехмет! Защо не си направиш шоу по телевизията, където по впит анцуг да показваш упражнения, йога и тем подобни глупости.
– Не му обръщай внимание. Той просто е пълен кретен. – Тина изгледа Уфе с отвращение и така го предизвика да насочи вниманието си към нея.
– Ти да мълчиш, проклета краво! За много умна ли се мислиш? Само се фукаш какви оценки имаш и колко дълги думи знаеш! Смяташ се за по-изискана от нас. А сега ти е щукнало и да се правиш на поп-звезда! – Той се разсмя ехидно и огледа останалите за подкрепа. Никой не го окуражи, но и никой не му възрази. Затова Уфе продължи: – Наистина ли вярваш, че от теб ще излезе певица? Ще изложиш и себе си, и нас. Чух, че си изпросила разрешение от продуцентите довечера да изпееш отвратителното си парче. Нямам търпение хората да започнат да те замерят с домати. Самият аз ще съм най-отпред и ще хвърлям с всичка сила.
– Стига толкова, Уфе – Мехмет прикова в него настойчив поглед. – Освен че си глупав и злобен, завиждаш на Тина, задето има талант, докато ти можеш да се похвалиш единствено с мимолетна кариера като идиот в риалити предаване. След този сезон пак ще се завреш в склада и всеки ден ще си скъсваш задника от бачкане.
Уфе се засмя, но този път някак нервно и глухо. В думите на Мехмет отекна доза истина и тази истина внесе смут в душата на Уфе. Но той бързо прогони тревогата.
– Вярвайте, ако щете. Довечера ще видите как местните ще умрат от смях.
– Мразя те, Уфе. Само за твое сведение.
С насълзени очи Тина стана и излезе. Операторът я последва. Тя хукна, за да избяга, но форматът на предаването не позволяваше бягство от всевиждащото око на камерите. Те дебнеха отвсякъде, гладни за сензации.
2
Патрик не можеше да се съсредоточи върху нищо друго. Мисълта за катастрофата го преследваше непрекъснато. Да можеше само да се сети защо обстоятелствата по случая му се струваха толкова познати! Извади папката с всички материали от следствието и седна да ги прегледа още веднъж. Вече сам не знаеше за кой път ги чете. Докато разлистваше книжата, Патрик както обикновено си мърмореше под нос:
– Следи от натъртвания около устата… Необяснимо високо съдържание на алкохол в кръвта на жена, която близките описват като ревностна въздържателка…
Пръстът му зашари по протокола от аутопсията в търсене на нещо, което може да е пропуснал. Ала не откри нищо особено. Патрик вдигна слушалката и набра номер, който знаеше наизуст.
– Здравей, Педершен. Обажда се Патрик Хедстрьом от управлението в Танумсхеде. В момента преглеждам данните от аутопсията на Марит Каспершен. Ще ми отделиш ли пет минути, за да уточним някои неща?
Педершен се съгласи и Патрик продължи:
– Интересува ме кога е получила натъртванията около устата. Можеш ли да определиш приблизително? Добре…
В празното поле отстрани отбеляза предположението на патолога.
– А в какъв отрязък от време е погълнала алкохола? Не питам за час, макар че и тази информация би ми била от полза, а по-скоро дали е изпила такова голямо количество за няколко часа, или го е гаврътнала наведнъж. Сещаш се.
Той слушаше съсредоточено, а химикалката му подскачаше по листа.
– Интересно, интересно… А нещо друго да ти е направило впечатление по време на аутопсията?
Патрик остави за малко химикалката, докато изслушваше разясненията на Педершен. Ухото го заболя, защото притискаше силно слушалката до ухото си, и той леко отпусна ръка.
– Следи от тиксо около устата? Важно е, и още как. И не можеш да ми кажеш нищо повече?
Той въздъхна, защото отговорът на Педершен не съдържаше нищо информативно, и разтърка неудовлетворено веждите си с палеца и показалеца на свободната си ръка.
– Е, значи, ще трябва да работя с наличните сведения.
Патрик окачи слушалката на вилката. Остана малко разочарован от разговора. Очакваше много повече. Извади снимките на местопроизшествието и започна да ги оглежда. Надяваше се да забележи нещо, каквото и да е, което да отключи опърничавата му памет. Раздираше го колебание има ли изобщо какво да си спомни. Навярно се заблуждаваше. Вероятно кадър от филм или телевизионно предаване, или дочут откъслечен разговор бе събудил в паметта му усещането за дежавю и затова мозъкът му настойчиво изпращаше сигнали към него да рови из паметта си в търсене на нещо несъществуващо. Ала точно когато вече се канеше да захвърли папката, разгневен от безсилие, му просветна. Наведе се напред, за да огледа още по-обстойно снимката в ръката си, и усети прилив на тържество. А може би не се е заблудил. Може би през цялото време в глъбините на съзнанието му се бе спотайвал конкретен образ.