– Добре. Първо да чуя твоята тайна.
– О, стига, де. Умирам от любопитство.
Мартин се засмя и посегна да изтръгне листовете от ръката на Патрик, но колегата му явно очакваше атаката, отдръпна се ловко и вдигна книжата високо във въздуха.
– Забрави! Първо ти, после аз.
– Голяма си драка! – въздъхна Мартин. – Правилно предполагаш: Пиа е бременна. Очакваме бебето в края на ноември. – Той вдигна предупредително показалец. – Но обещай да не казваш на никого! Още сме в осмата седмица и искаме да изчакаме до дванайсетата, преди да го разгласим.
Патрик вдигна ръце и документите изпукаха:
– И думичка няма да обеля. Честито!
Мартин се усмихна широко – от ухо до ухо. На няколко пъти едва се сдържа да не сподели с Патрик. Щеше да се пръсне от нетърпение да разпространи радостната новина. Но Пиа държеше да изчакат да мине критичният първи триместър и Мартин обеща да се съобрази с желанието ѝ. И все пак се почувства толкова щастлив, че най-сетне сподели вълнението си с някого.
– Е, вече знаеш. А сега ми кажи защо цял час седим тук и гълтаме прах.
Изведнъж лицето на Патрик стана сериозно. Той подаде записките си на Мартин и му посочи какво да прочете. След малко Мартин вдигна изненадан очи.
– Вече няма съмнение, че Марит е починала от насилствена смърт – обобщи Патрик.
– Да, няма.
Получиха отговор на питанията си. Отговор, който обаче предизвика цял порой от въпроси. Очакваше ги много, много работа.
Дрънченето на тавите отекваше из целия магазин. Мехмет подаде глава в задните помещения на пекарната:
– Какво, по дяволите, правиш, Уфе? Да не се опитваш да събориш сградата?
– Я си гледай работата! – сопна се Уфе и продължи демонстративно да удря тавите една в друга.
– Извинявай… – Мехмет вдигна отбранително длани. – Днес май си станал със задника нагоре…
Уфе не отговори. Подреди тавите една върху друга и тежко се отпусна върху стола. От всичко това започна сериозно да му писва. Досега „Покажи ми Танум“ не успя да оправдае очакванията му, пък и тези дни започна да му просветва, че действително трябва да се труди. А това никак не му се нравеше. През живота си не се беше хващал на постоянна работа. Издържаше се с кражби и взлом на жилища. Не живееше охолно. Осмеляваше да се върши само дребни престъпления, но „доходите“ му стигаха, за да не се налага да бачка. И ето че попадна тук. Понесе по-лесно дори живота на самотния остров. Там можеше по цял ден да се излежава, да се припича на слънце и да си чеше езика заедно с другите участници. Когато не се състезаваха за награди или за имунитет, спокойно си мързелуваше. При загуба храната не стигаше и го мъчеше ужасен глад, но това не го притесняваше чак толкова, колкото бе очаквал.
Участниците в „Покажи ми Танум“ също го разочароваха. До един му се струваха пълни идиоти. Мехмет работеше с дразнещо усърдие. Съвсем доброволно се претрепваше от работа в пекарната. Кале участваше само за да затвърди престижа си в снобските среди, които се подвизават на площад „Стюреплан“. Тина се държеше толкова надуто и високомерно, че на Уфе му идеше да ѝ забие един в самодоволната мутра. Йона пък беше пълна нещастница. Уфе не разбираше цялата тази история с рязането. Да не забравяме и Барби. Изражението му помръкна. Доста неща искаше да каже на тази кифла. Ако тя си въобразяваше, че ще ѝ се размине, много се лъжеше. След чутото сутринта Уфе реши непременно да си поговори с тази куха силиконка.
– Уфе, днес смяташ ли да работиш, или…? – подкани го Симон.
Уфе стана с въздишка от стола. Ухили се срещу камерата на тавана и влезе в магазина. Ще трябва да се прежали и да побачка малко. Но довечера… довечера с Барби ще проведат много сериозен разговор.
На тръгване от службата Мелберг спря пред кабинета на Хедстрьом. И Патрик, и Мартин бяха вътре. Изглеждаха много заети. Мартин преглеждаше разпръснатите по цялото бюро книжа и записваше нещо в бележника си, а Патрик говореше по телефона, стиснал слушалката между ухото и рамото си, за да останат ръцете му свободни и да може да рови из документацията. За миг Мелберг се поколеба дали да не влезе и да попита с какво се занимават толкова усилено. Но като се позамисли, се отказа. Чакаха го по-важни задължения. Например да се прибере и да се приготви за срещата с Росмари. Беше запазил маса за седем в „Странноприемницата“. С други думи, разполагаше с два часа да се приведе в що-годе представителен вид.