Макар да живееше наблизо, докато стигне до вкъщи, се запъхтя. Колкото и да не му се щеше да си признае, не се намираше в добра физическа форма. Влизайки в жилището си, огледа обстановката с очите на външен човек. Дори Мелберг осъзнаваше, че апартаментът му се намира в незадоволително състояние. Ако ще кани дамата на питие след вечерята, трябва незабавно да поразтреби. И тялото, и умът му се съпротивляваха срещу тази идея, но от друга страна, кога ще намери по-силен стимул да внесе малко ред в дома си? Удивително: в момента за него най-важно бе да направи добро впечатление на Росмари.
След като се труди в продължение на час, се отпусна запъхтян на дивана. Дори изтупа декоративните възглавници – за пръв път, откакто ги купи. Просветна му защо чистеше жилището си толкова рядко: костваше му огромни усилия. Ала оглеждайки резултата от свършената работа, не без задоволство забеляза, че апартаментът му изглежда преобразен. Мелберг си даде сметка колко хубави мебели е наследил от родителите си. След като избърса полепналия по тях прах, лъскавото им покритие светна. Проветри стаите и прогони натрапчивата миризма на чинии, престояли немити няколко дни, и на неизхвърлени отпадъци. Мивката, обикновено окупирана от мръсни съдове, също заблестя под лъчите на пролетното слънце. Е, вече може спокойно да покани жена в дома си.
Погледна часовника си и скочи от дивана. До срещата оставаше едва час, а той лепнеше от пот и прах. Налагаше се да действа бързо и ефективно. Извади дрехите, които възнамеряваше да облече тази вечер. За негово съжаление, гардеробът не му предлагаше голям избор. При по-внимателен оглед се оказа, че повечето му ризи и панталони са – кои повече, кои по-малко – покрити с петна и отдавна не са виждали ютия. Накрая по метода на изключването Мелберг се спря на риза с бели и сини райета, черен панталон и червена вратовръзка с щампа на патока Доналд. Вратовръзката му се стори много оригинална и стилна. Червеното отиваше на тена му, ако не звучеше твърде нескромно. Уви, панталонът беше измачкани и Мелберг се зачуди как да разреши проблема. Претърси целия апартамент, но на ютията сякаш ѝ бяха поникнали крака. Изведнъж погледът му се спря върху дивана и го осени гениална идея. Ловко извади възглавниците за сядане, разгъна панталона върху равната повърхност и го разглади с ръце, за да няма никакви гънки. Е, под възглавниците не беше съвсем чисто, но реши после да мисли какво ще прави. Все ще изтупа трохичките и прашинките, които евентуално ще полепнат по панталона. Отново подреди възглавниците отгоре и седна върху тях за пет минути. Отиде да си вземе душ и като излезе от банята, поседя върху панталона още пет минути. „Ще стане като току-що изгладен – обнадежди се той. – Добре, че не съм като онези ергени, дето са напълно нескопосни – установи със задоволство. – Умея да се справям с домашните затруднения.“
Хората започнаха да се стичат към читалището, където щеше да се проведе дискотеката. Преместиха леглата на участниците и им осигуриха шкафове, където да заключат личните си вещи. Все още не пускаха никого в помещението и опашката се виеше през целия паркинг. Момичетата мръзнеха и пристъпваха от крак на крак, за да се стоплят. Хладният пролетен вятър се постара да им покаже съвсем недвусмислено, че са сгрешили, като са се пременили с най-късите си поли и най-изрязаните си потници. Общото по лицата на всички чакащи беше нетърпеливото изражение. Отдавна в Танумсхеде не се бе случвало толкова грандиозно събитие. Бяха дошли младежи и от съседните градчета Стрьомщад и Удевала. Взираха се жадно във все още затворената врата. Зад нея ги очакваха техните герои и идоли: хората, успели да осъществят мечтата на всички свои връстници: да станат известни; да получават покани за партита, където присъстват други знаменитости, да ги дават по телевизията. Феновете се надяваха тази вечер да откраднат малко звезден блясък и за себе си. Ами ако успеят да привлекат вниманието на камерите към себе си като онова момиче по време на „Покажи ми Тьоребуда“? Тя завъртя главата на Андреас от „Бара“ и после няколко пъти я интервюираха в разни предавания. Ами ако тази вечер щастието се усмихне на някоя девойка от Танумсхеде? Фенките подръпваха нервно дрехите си, вадеха от чантичките си гланц и подсилваха слоя върху устните си. Разрошваха коси, за да бухнат, и ги пръскаха с лак, а после проверяваха резултата в огледалцата си. Във въздуха се усещаше напрежение.
Фредрик Рен погледна опашката през прозореца и се разсмя:
– Я вижте, момчета и момичета, колко статисти са дошли! Искам тази вечер да дадете всичко от себе си. Не се стеснявайте да пиете и да се забавлявате. Правете каквото искате. – Той присви очи. – Само гледайте да не се отдалечавате от камерите. Да не съм чул, че някой се е омел оттук и се е цепил от купона! Иначе ще разваляме договори.