– Права си – съгласи се Патрик и подръпна те-ниската си, за да прикрие оформилото се през последните години шкембе. – А децата? Няма ли да ядат с нас?
– Не, засега им е добре пред телевизора – успокои го Ана. – Тъкмо ще си поговорим на спокойствие.
– А Мая? Сама ли ще я оставим?
– Стига си се тревожил! – разсмя се Ерика. – Нищо ѝ няма. Бъди сигурен, че Ема веднага ще издаде, ако Мая направи някоя беля.
Сякаш за да потвърди казаното от леля си, от дневната се разнесе тънкият глас на Ема:
– Ерикаааа! Мая пипа видеото!
Патрик се засмя и стана:
– Аз ще отида. Вие започвайте да се храните.
Чуха как той се скара на Мая, но после я целуна. Целуна и двете по-големи деца и се върна на масата. Напрежението бе изчезнало от лицето му.
– Кажи сега какво прави днес, та се измори – подкани го Ерика.
Патрик обясни накратко ситуацията. Двете жени оставиха вилиците си и го изгледаха с възхищение. Ерика първа взе думата:
– И каква според теб е връзката? А какво смятате да предприемете?
Патрик сдъвка хапката си и отговори:
– С Мартин цял следобед събираме информация. В понеделник ще разнищим тази история.
– И през уикенда си свободен? – изненада се Ерика. Неведнъж се бе случвало натовареният график на Патрик да съсипва почивните им дни.
– Да – като никога – потвърди той. – И без това чак в понеделник ще мога да се свържа с хората, които трябва да разпитам. Цели два дни ще бъда на ваше разположение, момичета!
Той се усмихна широко, Ерика също. Всичко се случи толкова бързо. Сякаш вчера с Патрик се влюбиха, а същевременно имаше чувството, че са заедно, откакто се помнят. Само след няколко седмици предстоеше да се венчаят, а от дневната чуруликаше дъщеричката им. А сега, когато Ана започна да си стъпва на краката, Ерика можеше да се зарадва на всичко това.
Мелберг закъсня с десетина минути. Росмари вече го чакаше на масата. Надеждите му да почисти лесно панталона си от полепналите прашинки не се оправдаха. Оказа се, че отзад, на дупето, е залепнала и дъвка, и той успя да я изчегърта с много упоритост и с помощта на остър кухненски нож. След намесата на ножа платът придоби износен вид, но Мелберг придърпа сакото надолу, та пораженията да не личат. Огледа се в лъскавото стъкло пред рамкирана картина, за да се увери, че изглежда добре, и чак тогава излезе. Тази вечер посвети доста време на прическата си. Старателно преметна косата си над темето, за да прикрие изцяло плешивината си. Доволен от резултата, установи, че въпреки възрастта и окапалата си коса изглежда добре.
За пореден път се изненада от сърцебиенето, което предизвика тя у него. Отдавна сърцето му не бе туптяло така. С какво го пленяваше тази пълничка жена на средна възраст? Очите, хрумна му. По-сини очи не беше виждал, а в комбинация с червения нюанс на косите ѝ синьото изглеждаше ослепително. Омагьосан от красотата ѝ, Мелберг дори не забеляза протегнатата ѝ ръка. После се опомни и се видя отстрани как по старомоден маниер се навежда напред и целува ръката ѝ. За миг се почувства като идиот. Откъде му хрумна подобна глупост? После обаче установи, че дамата оцени жеста му, и усети как по тялото му плъзва топло и приятно чувство. Не е изгубил съвсем навици. Още помни как да се държи като истински кавалер.
– Какво приятно място! За пръв път идвам тук – нежно каза тя, докато разглеждаха менюто.
– Обещавам, че няма да останеш разочарована. Ресторантът е първокласен – увери я Мелберг и се изпъчи, все едно е собственик, а не клиент на „Странноприемницата“.
– И приготвят големи вкуснотии.
Очите ѝ засноваха между апетитните предложения в менюто. Мелберг погледна на свой ред какво предлагат и при вида на цените го връхлетя паника. Ала после погледът му срещна сините очи на Росмари над ръба на менюто и тревогата му отмина. В такава вечер парите са без значение.
Тя погледна през прозореца към читалището.
– Днес май има някакво тържество…
– Да, организират дискотека с участниците в онова риалити предаване. Иначе тук рядко се състоят подобни събития, пък и сме се разбрали с колегите от Стрьомщад да поемат отговорността за развлекателните мероприятия. Днес те ще се погрижат за пиянските изцепки, които се очакват.
– Очаквате ли неприятности? – притесни се Росмари. – Наистина ли не е проблем, че вечеряш с мен?
Мелберг изпухтя и още повече се изпъчи. Колко приятно е да се чувстваш важен в компанията на красива жена. Откакто го преместиха в Танумсхеде, без да се е провинил в каквото и да било, почти не му се бе случвало да се радва на женско внимание. По някаква незнайна причина тукашните представителки на нежния пол не оценяваха качествата му по достойнство.