Сложи си големите работни ръкавици и натисна едно от копчетата на таблото. Зеленият камион изпухтя и издиша тежко, но започна да спуска „ръката“, която да вдигне кофата за смет във въздуха и да изпразни съдържанието ѝ в пресата. Обикновено Лейф извършваше тази операция, без да слиза от шофьорската кабина, но тази кофа стоеше някак накриво и се наложи да я изправи с ръце. После застана отстрани, докато камионът вдигаше кофата. Още не се бе разсънил и се прозина. Беше си създал навика вечер да си ляга рано, но снощи му оставиха внучетата да ги гледа. Двамата палавници лудуваха до късно. Лейф ни най-малко не съжаляваше, че прекара вечерта с любимите си внуци. Те му подслаждаха живота. Издуха въздуха от устата си. Тънка струя бял дим се вдигна към облаците. Април дойде, но още беше много студено. Очакваше се обаче времето изведнъж да се стопли. Лейф се огледа. Наоколо имаше предимно вили. Не след дълго тук щяха да заприиждат летовници и кофите за смет щяха да се препълнят с черупки от скариди и бутилки от бяло вино, които хората от ленивост не са изхвърлили на местата за рециклиране на отпадъци. Това се повтаряше всяка година. Лейф пак се прозина и погледна нагоре към вдигнатата във въздуха кофа. „Ръката“ тъкмо я обръщаше. Изведнъж Лейф изтръпна. Това да не е…?
Хукна към кабината да натисне копчето, за да спре пресата, и извади бързо мобилния си телефон.
От гърдите на Патрик се изтръгна дълбока въздишка. Съботният ден не мина според очакванията му. Отново въздъхна – още по-дълбоко – и се огледа отчаяно. Рокли, рокли и пак рокли. Тюл, панделки, пайети и всякакви финтифлюшки. Сгорещи се и подръпна яката на дрехата, която го стягаше безмилостно и го гъделичкаше. Сякаш се намираше в сауна.
– Е? – Ерика го огледа критично. – Удобен ли ти е костюмът? Как се чувстваш в него? – После се обърна към продавачката. Когато Ерика влезе в магазина, дърпайки Патрик за ръка, жената веднага я позна и ги посрещна с голямо въодушевление. – Май ще трябва да скъсим панталона.
– Това не е проблем. Веднага ще го оправим.
Жената се наведе, подгъна ръба и започна да забожда топлийки. Патрик направи малко недоволна физиономия.
– Трябва ли… да ме стяга толкова? – Той дръпна нервно яката. Не му достигаше въздух.
– Фракът ви стои идеално – изчурулика продавачката – завидно постижение, имайки предвид двете топлийки в устата ѝ.
– Просто ми се струва, че е прекалено плътно прилепнал към тялото ми – оправда се Патрик и погледна умолително Ерика.
Но тя не знаеше пощада. Усмихна се с – по негово мнение – коварна усмивчица и отвърна:
– Изглеждаш превъзходно! Нали искаш да си елегантен на сватбата ни?
Патрик гледаше замислено бъдещата си съпруга. От един час в поведението ѝ се забелязваха тревожни тенденции. Навярно сватбените магазини се отразяват така на всички жени. Колкото до Патрик, той искаше да се махне оттук, и то веднага. Осъзна, че има само един начин желанието му да се осъществи. Насили се да се усмихне.
– Като се замисля, и на мен този фрак ми харесва. Всъщност е доста удобен. Хайде да го купим!
Ерика плесна радостно с ръце. Патрик така и не разбираше защо очите на жените винаги започват да блестят, когато стане въпрос за сватба. Той също се вълнуваше от предстоящото събитие, но ако зависеше от него, би избрал по-скромна церемония. И все пак щастието в очите на Ерика стопляше сърцето му, защото най-важното за Патрик бе тя да е щастлива. За тази цел бе готов дори да навлече неудобен и сгорещяващ костюм и да изглежда като пингвин. Наведе се и я целуна по устните.
– Дали Мая се чувства добре без нас?
– Ана е отгледала две деца – напомни му през смях Ерика. – Ще се справи и с Мая.
– Но сега оставихме и трите хлапета при сестра ти. Ами ако Ана хукне да гони Ема и Адриан, а Мая тръгне нанякъде…
– Стига, де – прекъсна го с усмивка Ерика. – Цяла зима гледах децата сама и не съм имала никакви проблеми. Пък и Ана спомена, че Дан щял да се отбие да я види. Не се тревожи.
Патрик се поотпусна. Ерика беше права. Той обаче непрекъснато се боеше за дъщеричката им – вероятно защото се бе нагледал на ужасяващи истории с пострадали деца. Някъде прочете, че след като ти се роди дете, започваш да живееш с усещането за постоянно опрян зареден пистолет в слепоочието си. Много сполучливо сравнение. Страхът не го напускаше. Опасностите дебнеха отвсякъде. Реши все пак да не мисли за лоши неща. Оставиха Мая в добри ръце, а с Ерика най-после имаха възможност да прекарат малко време заедно.