„Дявол да го вземе! Защо е толкова трудно да съчетаеш работата със семейния живот?“ – питаше се Патрик, докато паркираше близо до зеления камион за смет. Наоколо се бяха събрали много хора. Полицаите предвидливо бяха отцепили площ с голям радиус около камиона, за да обезопасят евентуални следи. Началникът на експертния екип, Турбьорн Рюд, се приближи до Патрик и му протегна ръка:
– Здравей, Хедстрьом. Лоша работа.
– Доколкото разбрах, Лейф е открил необичаен отпадък.
Патрик кимна към събирача на смет, който стоеше малко по-нататък с угрижен вид.
– Да, човекът е шокиран. Гледката не е никак приятна. Не сме местили тялото. Ела да го погледнеш, но внимавай къде стъпваш. Сложи ги – той подаде на Патрик два ластика.
Патрик се наведе и ги усука така, че да минават под подметките на обувките му. Целта беше екипът по-лесно да изолира неговите стъпки от стъпките на извършителя или извършителите.
Двамата мъже прескочиха синьо-бялата полицейска лента. Докато се приближаваха към камиона, стомахът на Патрик се сви. Прииска му се незабавно да се махне оттук. Как мразеше тази част от задълженията си! Както обикновено, той се взе в ръце и си пое дълбоко въздух, преди да се надигне на пръсти и да надникне в задната част на камиона. Там, сред отвратителната воняща помия от хранителните остатъци, консерви, бананови обелки и какво ли още не, лежеше голо момиче, превито надве, с крака около главата като изпълнителка на сложен акробатичен номер. Патрик погледна въпросително криминалния експерт.
– Rigor mortis8 – обясни сухо Турбьорн Рюд. – Мускулната тъкан се е втвърдила и е фиксирала позата на трупа, след като извършителят я е прегънал надве, за да я натъпче в кофата.
8 Rigor mortis – трупно вкочаняване. – Б. а.
Лицето на Патрик се сгърчи болезнено. Значи, убиецът не просто бе отнел живота на това момиче, а и се бе отървал от тялото ѝ като от най-обикновен отпадък. Колко ли безчувствен и жесток трябва да е човек, за да напъха най-хладнокръвно труп в кофа за смет? Патрик потръпна от погнуса и отвърна лице.
– Колко ще отнеме огледът на местопрестъплението?
– Няколко часа – обясни Турбьорн. – През това време вие, предполагам, ще разпитвате за свидетели. Уви, едва ли ще откриете много. – Той посочи празните вили, които очакваха летните си посетители.
Все пак имаше и малко надежда: собствениците на няколко къщи живееха там целогодишно.
– Какво се е случило? – Гласът на Мелберг звучеше кисело, както обикновено.
Патрик и Турбьорн се обърнаха. Началникът се приближаваше с пълна пара.
– В тази кофа е бил изхвърлен труп на млада жена – обясни Патрик и посочи кофата. В този момент двама лаборанти с гумени ръкавици започваха огледа ѝ. – Лейф, който стои ето там, е забелязал тялото, докато камионът е изпразвал кофата. Затова тялото още е в камиона.
Мелберг разтълкува обяснението като подкана да прескочи полицейската лента и да погледне в камиона. Турбьорн дори не се опита да му даде ластици за обувките, защото стотици пъти се бе налагало да изолират отпечатъците на Мелберг от местопроизшествия и ги бяха запаметили в базата данни.
– По дяволите! – изруга Мелберг и си запуши носа. – Ама че смрад!
Отдалечи се. Явно миризмата от отпадъците го ужаси повече от трупа на момичето. Патрик едва сподави въздишката си. Нищо ново под слънцето. И този път Мелберг не изневери на типичния си стил да посреща потресаващи престъпления с неуместни реплики и напълно равнодушен вид.
– Установихте ли самоличността ѝ? – Мелберг ги изгледа с очакване.
Патрик поклати глава.
– Още не. Мисля да се обадя на Хана и да я помоля да провери дали не са постъпили сигнали за момичета, които снощи не са се прибрали в домовете си. Мартин пътува насам. Ще разпитаме собствениците на къщите в района.
– Добра идея – кимна намръщено Мелберг. – Точно това щях да предложа и аз.
Патрик и Турбьорн се спогледаха скришом. Както обикновено, Мелберг си присвояваше чуждите хрумвания, без да споделя собствени.