– Къде се бави Мулин? – попита началникът и се огледа недоволно.
– Ще дойде всеки момент – увери го Патрик.
Сякаш се бяха наговорили, защото колата на Мартин мигом се появи пред тях. По тесния неасфалтиран път бяха спрели много автомобили и му отне известно време, докато открие свободно място да паркира. Слезе от колата и тръгна към Патрик и Мелберг. Рижата му коса стърчеше, а възглавницата се бе отпечатала на измореното му лице.
– В тази кофа е имало тяло на мъртво момиче. Сега трупът е в камиона – обобщи Патрик.
Мартин само кимна. Изобщо не отиде да погледне. Стомахът му се обръщаше при вида на трупове.
– Тази вечер двамата с Хана ли бяхте дежурни? – попита Патрик.
– Да. Възложиха ни да наглеждаме купона в читалището. И съвсем основателно, защото стана голяма разправия и се прибрах чак в четири сутринта.
– Какво се случи? – смръщи вежди Патрик.
– Обичайното, общо взето. Няколко души се напиха, едно момиче се счепка с ревниво гадже, двама пияни се сбиха. Но това не е нищо, сравнено със скандала, който пламна между участниците. На няколко пъти се наложи двамата с Хана да се намесваме.
– Виж ти – Патрик беше целият слух. – И защо? За какво се скараха?
– Всички се ядосаха на едно момиче от участниците. Онази със силиконовите цици. Докато ги разтървем, силиконката отнесе няколко шамара. – Мартин разтърка сънливо очи.
В съзнанието на Патрик се загнезди смътно подозрение.
– Мартин, моля те, отиди да видиш момичето в камиона.
– Необходимо ли е? – сгърчи лице Мартин. – Знаеш колко… – той не довърши изречението си и кимна примирено: – Ще отида, разбира се. Но ще ми кажеш ли защо?
– Просто го направи – помоли Патрик. Още не искаше да разкрива замисъла си. – После ще ти обясня.
– Добре – кимна унило Мартин.
Взе ластици от Патрик и ги усука около обувките си. После прескочи полицейската лента с увиснали рамене и колебливо се приближи до задната част на камиона. Пое си дълбоко въздух и надникна. Изумен, бързо се обърна към Патрик:
– Ама това е…
– Момичето от „Покажи ми Танум“ – кимна Патрик. – Още щом ми я описа, се досетих, че е тя. По тялото има явни следи от удари.
Блед като тебешир, Мартин заотстъпва внимателно назад. Патрик виждаше, че колегата му се бори да не повърне закуската си. След няколко минути Мартин се предаде и хукна към близкия храст.
Патрик се приближи до Мелберг, който ръкомахаше бурно, докато разговаряше с Турбьорн Рюд.
– Успяхме да идентифицираме жертвата – прекъсна ги Патрик. – Една от участничките в риалити предаването. Снощи в читалището са организирали дискотека и по думите на Мартин жертвата се е оказала в епицентъра на сериозен конфликт.
– Конфликт? – повтори Мелберг и смръщи вежди. – Искаш да кажеш, че някой я е пребил?
– Нищо не искам да кажа – отвърна Патрик с леко раздразнение. Понякога му беше трудно да посреща спокойно идиотските въпроси на Мелберг. – Само съдебният лекар може да се произнесе от какво е била причинена смъртта, и то след като извърши аутопсия. – „Това изобщо не съм длъжен да ти го обяснявам“, допълни наум Патрик, но си прехапа езика. – Но категорично трябва да поговорим с другите участници и да изземем всички записи на предаването от снощи. Като никога разполагаме с благонадежден свидетел.
– Точно това щях да кажа и аз. – Мелберг се наду и за пореден път осъзна, че идеята на Хедстрьом всъщност е била негова.
Патрик преброи наум до десет. Започваше сериозно да му писва. Вече няколко години играеше тази игра и търпението му се изчерпваше.
– Добре – кимна той, след като едва се овладя. – Ще се обадя и на Хана, за да чуем и нейните впечатления от снощи. Трябва да поговорим и с продуцентския екип на предаването, а после е редно да информираме и местната администрация. Очаквам снимките веднага да се преустановят.
– Защо? – изненада се Мелберг.
– Как така защо?! – изуми се от въпроса Патрик. – Един от участниците стана жертва на убийство! Каква по-основателна причина да спрат предаването!
– Не съм толкова сигурен – възрази Мелберг. – Доколкото познавам Ерлинг, ще направи всичко по силите си, за да не спрем предаването. За него успехът на шоуто е въпрос на личен престиж.
За миг Патрик усети как го полазиха тръпки: ами ако Мелберг наистина се окаже прав? И все пак не му се вярваше продуцентите и Ерлинг да настояват на своето, без да се съобразят с обстоятелствата. Не, не може да са чак толкова цинични…