– И аз не бих издържала – съгласи се Ана и впери празен поглед пред себе си.
И Дан, и Ерика се ядосаха, че отвориха темата. Да се говори за трупове и убийства пред Ана, не беше никак уместно.
– Не се тревожете за мен – успокои ги тя, все едно прочете мислите им. – Такива неща се случват и е нормално да ги обсъждаме. – Тя се усмихна бледо.
Ерика си представи какви картини се менят пред очите на сестра ѝ.
– Деца, има кифлички! – извика още веднъж Ана, за да сложи край на тягостната атмосфера.
Разнесе се трополене на крака, колене и ръце (Мая още пълзеше) и само след няколко секунди Адриан влетя в кухнята.
– Дай ми кифличка! – развика се той и ловко се покатери на стола си.
Ема се появи веднага след него, а последна допълзя Мая. Бързо научи какво означава думата „кифличка“. Ерика се надигна, но Дан я изпревари, вдигна Мая, не се сдържа и я целуна по бузката. После внимателно я сложи на детското ѝ столче, натроши една кифличка и започна да ѝ дава по мъничко. Наличието на толкова много захар пред нея предизвика на лицето ѝ широка усмивка, която оголи две зъбчета на долната ѝ челюст. Ерика, Ана и Дан се разсмяха. Малката беше просто очарователна.
Прекратиха разговора за убийства и трупове, но продължаваха да мислят пред какво ли е изправен този път Патрик.
Екипът се събра в стаята за кафе в управлението. Всички излъчваха апатия. Мартин беше необичайно блед и изглеждаше изморен като Хана. Облегнат на барплота със скръстени ръце, Патрик изчака всички да си налеят кафе. После взе думата, след като получи одобрително кимване от Мелберг:
– Днес преди обяд Лейф Кристенсон, собственик на фирма за почистване, открил труп в камиона, с който извозва смет. Всъщност тялото е било натъпкано в кофа и се е озовало в камиона впоследствие, докато Лейф е изпразвал кофата. Мъжът се намира в силен шок. – Патрик направи пауза и отпи от кафето си. – Веднага пристигнахме на мястото и установихме, че тялото е на млада жена. С оглед на обстоятелствата направихме предварителното заключение, че се касае за убийство. В потвърждение на теорията ни по тялото на жената открихме наранявания. След като получим резултата от назначената аутопсия, ще разберем със сигурност дали жената е починала от насилствена смърт. Но дотогава ще работим по версията, че е била убита.
– Знаем ли…? – подхвана Йоста, а Патрик го прекъсна:
– Да, успяхме да идентифицираме жертвата.
Патрик погледна Мартин, но той пребледня още повече. Явно спомените за грозната гледка отново нахлуха в съзнанието му. Затова Патрик продължи сам:
– Мъртвата е една от участничките в „Покажи ми Танумсхеде“. Известна е под псевдонима Барби. Съвсем скоро ще разполагаме с истинското ѝ име. След случилото се ми се струва неуместно да я наричаме Барби.
– Вчера… я видяхме. Ние двамата с Мартин… – обади се Хана. Напрегнатият ѝ поглед сновеше от Патрик към Мартин и обратно.
– Да, разбрах – потвърди Хедстрьом. – Именно Мартин я идентифицира. Значи, избухнала е някаква разправия? – Той повдигна въпросително вежди, за да подкани Хана да продължи.
– Даа… – колебливо отвърна тя, все едно внимателно подбираше думите си. – Вдигнаха голяма дандания. Всички участници се нахвърлиха върху нея – предимно с вербални нападки. По едно време започнаха да я бутат и ние – тя посочи Мартин – влязохме да ги разтървем. После Барби хукна навън със сълзи на очи. Последно я видяхме как тича към центъра.
– Хана е абсолютно права – потвърди Мартин. – Стана голяма олелия, но не сме станали свидетели на побой, какъвто предполагат натъртванията по тялото ѝ.
– Ще трябва да си поговорим с цялата компания – заключи Патрик. – Да ги разпитаме защо са се скарали с нея и дали някой е видял накъде… – той се подвоуми, но не разполагаха с другото ѝ име – …е тръгнала Барби. Ще се свържем и с телевизионния екип, ще изискаме записите от снощи и ще ги прег-ледаме.
Аника записваше задачите, набелязани от Патрик. Той се замисли за няколко секунди, после кимна на Аника и добави:
– Трябва да съобщим вестта на семейството ѝ и да проучим дали някой външен не е видял нещо подозрително. – Патрик помълча и добави сериозно: – Когато информацията се разчуе, тоест максимум след няколко часа, ще настане истински хаос. Става въпрос за много тежко престъпление и трябва да се настроим, че по време на разследването журналистите няма да ни оставят на мира. Затова внимавайте с кого разговаряте и какво казвате. Не искам в медиите да изтича информация, която аз… – той се поколеба и продължи – …и Мелберг не сме одобрили за оповестяване.