Ако трябваше да е честен, Патрик най-много се боеше от голямата уста на Мелберг. Началникът на управлението обожаваше да стои в светлината на прожекторите и всеки по-словоохотлив журналист би могъл да изкопчи от него цялата информация по случая. Ала Патрик беше безсилен да го спре. На хартия Мелберг се водеше началник на управлението в Танумсхеде и Патрик не разполагаше с правомощия да му запуши устата. Оставаше му единствено да стиска палци и да се надява, че в главата на Мелберг е останала капчица здрав разум. В последното Патрик никак, ама никак не беше сигурен.
– Ето какво ще направим. Ще поискам да се срещна с мъжа, който оглавява продукцията… – Той щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни името му.
– Рен. Фредрик Рен – напомни Мелберг и Патрик му кимна признателно. Изненада се, защото началникът много рядко помнеше важна за разследването информация.
– Точно така. Фредрик Рен. Мартин и Хана, вие двамата ще съставите рапорт за видяното и чутото от снощи. А Йоста… – той трескаво мислеше каква задача да възложи на Йоста. В крайна сметка му хрумна нещо подходящо: – Йоста, ти ще се поразровиш за информация какви са собствениците на къщата, пред която се е намирала кофата с трупа. Съмнявам се да са замесени в престъплението, но човек никога не знае.
Йоста кимна изморено. Конкретна задача. Сякаш върху шията му увисна камък.
– Е – Патрик плесна с ръце, за да сигнализира, че оперативката е приключила. – На работа!
Полицаите промърмориха нещо в отговор и станаха от местата си. Докато излизаха, Патрик ги наблюдаваше. Питаше се дали осъзнават какво природно бедствие ще ги връхлети, когато новината се разпространи. Цяла Швеция ще насочи вниманието си към Танумсхеде. Едно беше сигурно: ще свикнат да виждат името на селцето си върху рекламните афиши на ежедневниците.
– Ще стане страхотно! Надушвам голям успех! – Фредрик Рен тупна монтажиста по гърба.
Седнали в тесния бус, където се помещаваше подвижното студио, двамата прегледаха видеоматериала от вчера и започнаха монтажа. Фредрик беше много доволен, но изповядваше кредото, че всяко добро нещо може да се усъвършенства.
– Можеш ли да увеличиш дюдюканията, докато Тина пее? На записа ми се струват доста слаби, а изпълнението ѝ беше толкова трагично, че заслужава по-мощно освиркване.
Той се засмя, а монтажистът кимна ентусиазирано. По-силни дюдюкания? Лесна работа! Просто ще наложи звука на няколко канала и ще създаде впечатлението, че цялата публика крещи от възмущение.
– Този път подбрахме уникален колектив! – доволно отбеляза Фредрик, облегна се на стола и кръстоса крака. – Не осъзнават какви идиоти са! Тина например вярва, че ще стане новата Карола9, а не улучва нито един верен тон! Говорих с продуцента на първия ѝ сингъл. Записите минали кошмарно. Едва успял да замаже най-фрапантните места. Пеела толкова фалшиво, че едва не сцепила тонколоните!
9 Карола Мария Хегквист (р. 1966) – известна шведска певица. – Б. пр.
Фредрик се засмя, наведе се напред към апаратурата и усили звука.
– Слушай! Пълен майтап!
Той се превиваше от смях и от очите му потекоха сълзи. Монтажистът също се развесели, докато слушаше парчето „I want to be your little bunny“10 в изпълнение на Тина. Ако имаше дружество на музикалните инвалиди, тя би била най-достойният кандидат за негов председател. Нищо чудно, че журито на „Музикалния идол“ буквално я закла.
10 I want to be your little bunny (англ.) – Искам да съм твоето малко зайче. – Б. пр
.
Настойчиво почукване по вратата на буса прекъсна смеха им.
– Влез! – извика Фредрик и се обърна, за да види кой е.
Вратата отвори непознат мъж.
– С какво мога да ви помогна?
При вида на полицейската значка го обзе лошо предчувствие. Посещението не предвещаваше нищо добро. А кой знае, може пък в идването на полицая да има нещо положително – зависи дали новините, които носи, ще вдигнат рейтинга на текущото риалити предаване.
– Е, какво са натворили пак моите хора? – засмя се непринудено Фредрик и стана, за да поздрави госта.
Полицаят влезе и едва си намери място сред мрежата от преплетени кабели. Огледа се любопитно.
– Да, тук се случва всичко – обясни гордо Фредрик. – Малко трудно е човек да повярва, че в този бус монтираме предаване, което оглавява всички класации за зрителски интерес. Е, част от обработката на записите се извършва в централното ни студио – призна малко неохотно той, – но основната работа вършим оттук.