Полицаят, представил се като Патрик Хедстрьом, кимна учтиво. После се прокашля:
– За жалост, нося лоши новини. Става въпрос за един от участниците във вашето предаване.
– За кого? – Фредрик завъртя очи с досада и въздъхна. – Нека позная… Уфе пак е надробил някоя каша. – Той се обърна към монтажиста: – Какво ти казах? Уфе пръв ще ни създаде неприятности! – Фредрик погледна въпросително полицая. Изгаряше от любопитство. Започна да обмисля как да включат инцидента – какъвто и да е – в предаването.
Патрик пак се прокашля и продължи:
– Един от участниците беше открит мъртъв.
В тясното помещение настъпи гробовно мълчание. Чуваше се само бръмченето на апаратурата.
– Какво казахте? – попита Фредрик, след като се поокопити. – Мъртъв? Кой? Къде? Как?
В главата му нахлуха хиляди предположения. Какво се е случило? Наред с въпросите умът му започна да съставя медийна стратегия. Това е прецедент в историята на риалити предаванията. Сексът между участници вече отдавна не се смяташе за събитие; норвежкият „Биг Брадър“ за пръв път показа как участничка разбира, че е бременна, а шведският му еквивалент удари в десетката, излъчвайки предложението за брак, което Оливие направи на Каролина. Нападението с желязна тръба в „Бара“ пък предизвика огромна сензация в медиите. Но смъртен случай! Такова нещо още не се беше случвало. Уникално събитие! Фредрик чакаше с нетърпение отговора на въпросите си. И той не закъсня:
– Убитата е известна като Барби. Сутринта са я открили в… – Патрик се поколеба, но продължи – …в кофа за смет. По всичко личи, че е починала от насилствена смърт.
– От насилствена смърт ли? – повтори Фредрик и понеже искаше да се подсигури, че е разбрал правилно, попита: – Тоест била е убита, така ли? Това ли искате да кажете? От кого?
По лицето му се изписа неподправено объркване. Този сценарий не фигурираше в списъка с предположения, които се появиха в главата му.
– Засега нямаме заподозрян, но съвсем скоро ще започнем да разпитваме участниците в предаването. Полицаите, които охраняваха празненството снощи, докладваха за скандал между убитата и другите участници.
– Да, посчепкаха се и си размениха обиди – пот-върди Фредрик. С монтажиста току-що бяха изгледали кадрите от снощното парти. – Но не се случи нищо сериозно, което да… – той не довърши изречението. Всъщност не беше и нужно.
– Ще ни трябват и записите от вчера – заяви Патрик и погледна Фредрик право в очите. Продуцентът не се смути ни най-малко:
– Нямам право да разпространявам записи от предаването – спокойно отвърна той. – Ще ви дам видеоматериалите само ако ми представите съдебна заповед. Иначе искането ви е неприемливо.
– Не разбирате ли, че разследваме убийство? – раздразнено попита Патрик, но не се изненада от отговора. Не бе възлагал големи надежди.
– Разбирам, обаче не можем да ви предоставим материала просто така поради редица морални съображения – Фредрик се усмихна меко, но укоризнено.
Патрик само изсумтя презрително: и двамата знаеха, че причината за отказа му няма нищо общо с морала.
– Предполагам, след случилото се веднага ще прекратите излъчването на предаването… – Изречението прозвуча по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.
– Изключено – поклати глава Фредрик. – Предварително сме резервирали ефирно време през следващите четири седмици и не можем току-така да спрем предаването… Няма как да стане. Според мен Барби също не би искала шоуто да приключи.
Погледът, с който го стрелна полицаят, му подсказа недвусмислено, че е попрекалил. Патрик почервеня от възмущение и с усилие на волята преглътна няколко цветисти реплики.
– Значи, твърдите, че ще продължавате да снимате въпреки… – той млъкна и продължи с раздразнение: – Как се казва всъщност убитото момиче? Не мога да я наричам Барби, защото ми се струва обидно! Ще ми трябват личните ѝ данни и информация за близките ѝ. Имате ли право да ми предоставите тези данни, или и това би нарушило моралните ви принципи? – саркастично попита Патрик, но язвителният му тон изобщо не засегна продуцента.
Фредрик беше свикнал да неутрализира нападателните реакции, които риалити форматите по някаква причина отключват.
– Казва се Лилемур Першон – спокойно отвърна той. – Израснала е в приемно семейство и в договора си с нас не е посочила имена на свои близки. Не се притеснявайте – ще ви предоставим цялата информация, с която разполагаме за нея – увери той с любезна усмивка. – Кога ще започнете с разпитите? Има ли възможност да снимаме?
Беше длъжен да опита, но убийственият поглед на Патрик бе по-красноречив от всеки друг отказ.