– Ще започнем разпитите веднага – отговори Патрик, стана и слезе от буса, без да се сбогува. Само тресна вратата зад гърба си.
– Ти да видиш! – възкликна задъхан Фредрик, а монтажистът само кимна.
Продуцентът не можеше да се нарадва на невероятното попадение. Отсега предвкусваше драматичния обрат, който ще внесат в домовете на шведските зрители. За секунда се сети за Барби. После вдигна слушалката. Шефовете трябва да разберат веднага! „Покажи ми Танум“ ще се превърне в криминален сериал и ще пожъне огромен успех!
– Как да постъпим? – попита Мартин.
С Хана решиха да работят в стаята за кафе и той наля още ободряваща течност в чашите. Хана добави малко мляко и го разбърка.
– Всеки да напише отделен доклад или да го съставим заедно?
Хана се позамисли.
– Предлагам да го напишем заедно. Така ще се допълваме и ще сравним спомените си.
– Права си – съгласи се Мартин, вдигна капака на лаптопа и го включи. – Аз ли да пиша, или ти?
– По-добре ти. Още не съм се научила да използвам всички пръсти върху клавиатурата и ще се бавя.
– Става – засмя се Мартин и въведе паролата. Отвори документ в Word и се приготви да пише. – Снощи първото смущаващо нещо, което чух, бяха силните гласове зад къщата. А ти?
– И аз – кимна Хана. – Преди това всичко беше сравнително спокойно. Наложи се единствено да откараме едно мъртвопияно момиче. Колко беше часът тогава? Дванайсет? – Мартин записваше спомените ѝ. – После някъде към един чух как двама си крещят. Извиках те и зад къщата се натъкнахме на Барби и Уфе.
– Ммм – потвърди Мартин. – Погледнах си часовника. Показваше един без десет. Първо видях как Уфе е сграбчил Барби за раменете и я разтърсва. Двамата с теб се втурнахме към тях, дръпнахме Уфе настрана и освободихме Барби.
– Точно така – Хана отпи от кафето. – Добави непременно колко агресивно се държа Уфе: дори след като ти го хвана, той се опита да ритне Барби.
– Добре. – Написаният текст растеше. – „С колегата Крюсе овладяхме положението – прочете на глас Мартин. – Разтървахме двамата участници. Аз поговорих с Уфе и го предупредих, че ако не поуспокои топката, ще трябва да се поразходи с нас до управлението.“
– Нали няма да напишеш „поуспокои топката“? – засмя се Хана.
– Не, после ще редактирам текста, за да стане приемлив. Но сега искам да запиша всичко, което ни дойде наум, за да не пропуснем нищо.
– Добре – съгласи се с усмивка Хана. После пак стана сериозна. – Аз говорих с Барби и се опитах да разбера кое е предизвикало скандала. Тя беше много стресирана и повтаряше, че Уфе побеснял, защото – според него – Барби наговорила някакви глупости зад гърба му. Тя обаче нямаше представа в какво я обвинява. След известно време се успокои.
– А после ги пуснахме – добави Мартин и погледна към екрана. Натисна два пъти клавиша Enter, за да започне нов абзац, отпи от кафето и продължи: – Следващият инцидент стана в… около два и половина.
– Да – кимна Хана. – Между два и половина и три без петнайсет.
– Тогава един от гостите на купона съобщи за скандал на ливадата до училището. Отидохме и заварихме няколко души да крещят, да блъскат и да удрят Барби. Нападателите бяха участниците Мехмет, Тина и Уфе. Намесихме се и прекратихме сблъсъка. Страстите бяха нажежени до бяло, а побойниците сипеха ругатни. Барби плачеше с разрошена коса, разтекъл се грим и раздърпани дрехи. Разговарях с другите участници в опит да си изясня случилото се. Отговориха ми, както Уфе бе отговорил преди това на Барби: „Тя е наговорила пълни глупости за нас“. Но не казаха нищо конкретно.
– Аз се отдалечих малко, за да поговоря на спокойствие с Барби – продължи Хана с неочаквано вълнение. – Беше огорчена и изплашена. Попитах я дали иска да подаде оплакване срещу нападателите си, но тя категорично отказа. Опитах се да я успокоя и да разбера с какво точно ги е предизвикала, но тя твърдеше, че няма представа. След малко се обърнах да проверя как си и докато се усетя, тя вече се отдалечаваше тичешком. Вместо обаче да тръгне по главната улица, заяви надясно. Поколебах се дали да я настигна, но после реших, че вероятно иска да остане сама, и не я последвах. – Гласът на Хана леко потрепери. – Повече не я видях.
Мартин вдигна очи от лаптопа с утешителна усмивка:
– Нямаше какво друго да направим. Установихме, че сред участниците са избухнали остри пререкания, но нищо не подсказваше, че… – той се поколеба – ...ще се стигне до фатален край.
– Според теб някой от участниците ли е убил Барби? – Гласът ѝ продължаваше да трепери.