– Нямам представа – призна Мартин, докато прег-леждаше написаното дотук. – Предвид случилото се има голяма вероятност да е бил някой от тях. Да изчакаме какво ще покажат разпитите.
Той запази документа, затвори капака на лаптопа, взе го и стана.
– Отивам в кабинета си да преработя доклада. Ако се сетиш нещо, просто почукай.
Хана кимна, без да мръдне от мястото си. Стискаше чашата в треперещите си ръце.
Кале реши да се поразходи из селцето. У дома, в Стокхолм, тренираше поне пет пъти седмично, но тук, в Танумсхеде, се принуди да се задоволява с разходки – колкото да не натрупа тлъстини. Увеличи темпа, за да изгори по-бързо мазнините. Атрактивният външен вид е предимство, което не бива да подценяваш. Кале презираше хората със занемарен външен вид. Изпитваше неизразимо удоволствие да гледа в огледалото съвършените си коремни мускули, издутите си бицепси, когато стегне ръце, широкия си гръден кош. Когато в малките часове на нощта обикаляше заведенията на площад „Стюреплан“, винаги разкопчаваше небрежно ризата си. Гаджетата адски си падаха по тялото му. Изкушаваха се да опипат гърдите му, да одраскат плочките на корема му с нокти… Всички му бяха навити.
Понякога Кале се чудеше как живеят хората, които не разполагат с толкова кинти. Как издържат Уфе и Мехмет например в мизерните си тесни апартаменти в предградията? Сигурно едва свързват двата края. Уфе му се похвали с кражбите, които извършва в чужди домове, но Кале едва не прихна, когато разбра за какви приходи става дума. Неговият баща му даваше повече джобни за седмицата, отколкото Уфе „изкарваше“ за месец!
Ала въпреки разкоша и лукса Кале продължаваше да усеща празнотата в душата си. През последните години непрекъснато търсеше с какво да я запълни: с повече шампанско, с повече купони, с повече мацки, с повече „бяло“. Непрестанно увеличаваше количеството и парите, които е способен да похарчи за определено време. Не ги печелеше с труд. Издържаше го баща му. Кале очакваше кранчето най-после да пресъхне, но оттам продължаваха да текат кинти. Баща му плащаше сметка след сметка, купи му жилище в квартал „Йостермалм“, без да му натяква помощта си, купи мълчанието на момичето, което го обвини в изнасилване… Гадината с гадина! Изсмука си цялата история от пръстите. Сама пожела да си тръгне от бара с него и с Луде. Как да разтълкуваш такова поведение?
Парите в портфейла на Кале никога не свършваха – като вълшебната кесия от приказката. Колкото и да харчеше, баща му веднага възстановяваше сумата. Кале знаеше каква е причината за щедростта му. Гузната му съвест го задължаваше да плаща. Дъртият непрекъснато наливаше пари в дупката, зееща в гърдите на сина му, но не смогваше да я запълни.
И двамата се опитваха да заместят изгубеното с пари: бащата – като дава, синът – като приема.
С прииждането на спомените болката в гърдите се усили. Кале увеличи темпа, за да се задъха и да забрави за всичко това. Но от спомените не можеш да избягаш. Притъпяваше ги единствено коктейлът от шампанско и кокаин. Понеже в момента не разполагаше нито с едното, нито с другото, трябваше да понесе демоните на миналото си. Кале хукна с всички сили.
Йоста въздъхна. С всяка следваща година ставаше все по-трудно и по-трудно да се мотивира. Дори ставането рано сутрин за работа изискваше повече енергия, отколкото той имаше, и за задачите в службата не му оставаха сили. Опиташе ли се да свърши нещо, невидими тежести увисваха на краката и ръцете му и изцеждаха всичката му жизнеспособност. Йоста не можеше да подхване нищо и дни наред отлагаше да свърши и най-лесната работа. Сам не разбираше как се стигна дотук. Положението се влоши с годините. След смъртта на Майбрит самотата започна да го разяжда отвътре и да изсмуква и малкото желание за работа, което му бе останало. Йоста никога не бе блестял като особено деен в професията си и не го криеше, но преди поне си вършеше задълженията и изпитваше известно удовлетворение. Нямаше деца, на които да завещае житейските си принципи, защото единственото им дете, момченце, почина само броени дни след раждането. Йоста изгуби мотивация да се прибира вечер в пустото си жилище, а през уикендите самотата го гнетеше непоносимо. Затова се бе посветил на голфа. Достатъчно ясно осъзнаваше, че голфът се е превърнал в мания за него. Ако можеше, би играл по двайсет и четири часа в денонощието. Но голфът не плащаше наема му и Йоста трябваше да работи до пенсионирането си. Очакваше този миг като избавление. Броеше дните.
Седна и се вторачи в компютърния екран. От съображения за сигурност не ползваха интернет и той се обади в бюро „Справки“, за да поиска имената на собствениците на къщата, пред която се намираше злополучната кофа. Йоста въздъхна. От самото начало не възлагаше почти никакви надежди на тази нишка, а сега го осведомиха, че собствениците на къщата всъщност живеят в Гьотеборг. Тези хора почти сигурно нямаха нищо общо с убийството. Убиецът просто бе избрал кофата пред тяхната вила за последен дом на жертвата си.