Вътре Мелберг се сепна: до прозореца седяха Хедстрьом и Мулин и го гледаха удивени. Росмари, явно схванала, че се познават, местеше любопитно поглед от Мелберг към двамата мъже и той се видя принуден да я представи. Мартин и Патрик се ръкуваха с нея с широка усмивка. Мелберг сподави въздишката си. Слухът ще плъзне за нула време в участъка. От друга страна обаче… Той изпъчи гърди. Да те видят в компанията на жена като Росмари е комплимент за всеки мъж.
– Ще седнете ли при нас? – Патрик посочи двата свободни стола до масата.
Мелберг тъкмо се канеше да откаже, но Росмари го изпревари и прие предложението. Той изруга наум. Толкова му се искаше да се усамоти с нея в някое сепаре! Обяд с Хедстрьом и Мулин определено не се вписваше в представата му за интимна атмосфера. Но се наложи да преглътне горчивия хап. Стрелна Патрик с ядосан поглед зад гърба на Росмари, а после примирено дръпна стола ѝ. По лицата на Хедстрьом и Мулин се изписа изумление. Нищо чудно. Сополанковци като тях дори не са чували думата „джентълмен“.
– Изключително ми е приятно да се запознаем… Росмари – Патрик я гледаше любопитно над масата.
Тя се усмихна и бръчиците около очите ѝ се вкопаха още по-дълбоко в кожата. Мелберг не можеше да откъсне поглед от нея. Очите ѝ блестяха, а ъгълчетата на устните ѝ се извиваха нагоре, когато се усмихваше. Не, тази жена притежаваше неописуем чар.
– Къде се запознахте? – В гласа на Мулин имаше закачлива нотка и Мелберг го изгледа със смръщени вежди. Надяваше се двамата му подчинени да не си въобразяват, че могат да се забавляват за негова сметка. Или за сметка на Росмари.
– В танцов локал в Мункедал. – Очите ѝ засияха. – И двамата ни бяха довлекли приятели и бяхме отишли почти по принуда, но понякога съдбата съвсем умишлено ни отвежда на неочаквани места.
Тя погледна усмихнато Мелберг, който се изчерви от щастие. Значи, не само той е сантиментален глупак. Росмари също още първата вечер е усетила колко специално е запознанството им.
Сервитьорката се приближи до масата.
– Днес аз черпя. Поръчайте си каквото ви душа иска! – заяви Мелберг, без да се замисли. Сам остана изненадан от предложението си.
За миг съжали, ала възхитеният поглед на Росмари го окуражи, че постъпва правилно, и вероятно за пръв път през живота си Мелберг осъзна истинската стойност на парите. Какво са няколко стотачки пред одобрението в очите на красива жена? Хедстрьом и Мулин го изгледаха удивени.
– Поръчвайте, докато не съм размислил! – сопна им се той. – Иначе ще удържа сметката от заплатите ви!
– Червена писия – отрони Патрик, който още не бе успял да се отърси от шока, а Мулин, смаян донемай-къде, само успя да кимне на сервитьорката – знак, че иска същото като колегата си.
– За мен миш-маш на тиган – поръча Мелберг и се обърна към Росмари: – А ти, красавице моя, какво искаш да хапнеш?
Мелберг чу как Хедстрьом се задави с глътката вода, която бе отпил от чашата си. Началникът го изгледа укоризнено. „Срамота е големи мъже да не знаят как да се държат в присъствието на дама – ядоса се Мелберг. – Във възпитанието на днешната младеж зеят огромни пропуски.“
– За мен порция свинско филе – поръча Росмари, разгъна салфетката и я сложи върху коленете си.
– В Мункедал ли живееш? – попита учтиво Мартин и доля вода в чашата ѝ.
– Не, в момента съм в Дингле – отвърна тя и отпи от водата. – Имах възможност да се пенсионирам по-рано и реших да се преместя по-близо до роднините ми. Сега временно живея у сестра ми, докато си намеря нещо свое. Дълго време съм живяла на източното крайбрежие и искам добре да си помисля, преди да реша къде да се установя. Защото пусна ли някъде корени, ще ме изкарат оттам с краката напред.
Тя се засмя звънливо и сърцето на Мелберг пак се разтупа. Тя сякаш го чу и продължи със свенливо сведен поглед:
– Ще видим какво ще стане. Човек избира къде да живее и според хората, които среща.
Тя вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Припламнаха любовни искри. Мелберг не си спомняше да се е чувствал толкова щастлив. Отвори уста, за да каже нещо, но сервитьорката се появи с поръчките.
– Как се справяте с разследването на онова ужасно убийство? – попита Росмари. – Бертил ми сподели, че става дума за чудовищно престъпление.
Патрик натрупа доста храна върху вилицата си и се наложи да се съсредоточи, за да я отведе благополучно до устата си.
– „Чудовищно“ действително е най-точната дума – потвърди той, след като сдъвка храната. – А истерията, която създадоха медиите, определено не улеснява работата ни.