– Здравей! Отдавна не сме се виждали – поздрави Педершен, стана и му подаде ръка.
– Да, от последната ни среща мина доста време. Иначе се чуваме доста често – за съжаление, ако ми позволиш да добавя…
Патрик седна в стола за посетители срещу внушителното бюро на съдебния лекар.
– Прав си. Рядко нося добри новини – съгласи се Педершен.
– Добри – не, но затова пък важни.
Педершен му се усмихна. Беше висок, едър мъж с благ характер – в контраст с жестокостта, с която го сблъскваше професията му. Очилата му бяха неизменно смъкнати върху носа, а прошарената му коса стърчеше на всички страни и който не го познаваше, лесно би го помисли за разсеян и небрежен, докато всъщност едва ли съществуваше по-подреден човек от Педершен. Книжата върху бюрото му стояха разпределени в спретнати купчини, а папките върху рафтовете бяха старателно надписани. Педершен изпипваше всичко до последната подробност.
Извади купчина листове и ги прехвърли. После вдигна глава:
– Момичето без съмнение е починало вследствие от удушаване. Виждат се ясни фрактури на подезичната кост и на горния рог на щитовидния хрущял. Не личат странгулационни бразди. Забелязват се само кръвонасядания от двете страни на шията, които ясно свидетелстват за механична асфиксия.
Той показа на Патрик снимка и му посочи за кои наранявания говори.
– Тоест казваш ми, че убиецът е удушил Лилемур не с примка, а с голи ръце, така ли?
– Точно така – потвърди сухо Педершен.
Патологът винаги изпитваше силно съчувствие към жертвите, които се озоваваха върху масата му, но се стараеше да не го показва.
– Заключението ми, че е починала от удушаване, се потвърждава и от наличието на петехии – точковидни кръвоизливи – в конюнктивата и по кожата около очите.
– Изисква ли се голяма физическа сила, за да удушиш някого по този начин? – Патрик напразно се мъчеше да не поглежда към синкавобледото лице на Лилемур.
– Повече, отколкото предполагаш. За да удушиш човек, е нужно продължително и силно притискане на шията му. Ала в този случай… – Педершен се задави и се обърна настрана за секунда, – …в този случай работата на извършителя е била далеч по-лесна.
– Защо? – Патрик се наведе напред.
Педершен разлисти книжата пред себе си, за да намери каквото му трябва.
– Ето… В организма ѝ открихме следи от приспивателно. Най-вероятно първо е била упоена, а после – удушена.
– По дяволите! – изруга Патрик и пак погледна снимката на Лилемур. – Можеш ли да разбереш под каква форма е погълнала приспивателното? Имам предвид: било ли е смесено с течност?
– Съдържанието на стомаха ѝ прилича на дяволски коктейл – поклати глава Педершен. – Нямам представа какво точно е пила, но със сигурност е употребила голямо количество алкохол. Непосредствено преди смъртта си тази млада жена се е намирала в тежка степен на алкохолно опиянение.
– И ние така разбрахме от разказите на очевидци. Според теб възможно ли е някой да е сипал приспивателното в питието ѝ?
– Не мога да кажа със сигурност – разпери ръце патологът. – Напълно възможно е.
– Значи, първо е била упоена, а после – удушена. Откри ли нещо друго?
Педершен отново прегледа записките си.
– Да, има и следи от удари по тялото, а на едната ѝ буза открих подкожен кръвоизлив и охлузване като от силен шамар.
– Заключението ти отговаря на случилото се през онази вечер – потвърди мрачно Патрик.
– По китките ѝ имаше следи от порезни рани. По всички личи, че са предизвикали обилно кървене.
– Порезни рани ли?
Не ги забеляза в камиона за смет, но всъщност тогава той така и не се осмели да огледа щателно трупа. Инстинктивно отново отвърна очи. Ето че сега получаваше интересна информация.
– Какво ще ми кажеш за тези рани?
– Малко. – Педершен разроши още косата си с ръка и на Патрик му се стори, че вижда самия себе си. – По разположението им съдя, че си ги е причинила сама. Сред младите момичета самонараняването е доста популярно.
Изведнъж Патрик си спомни за раните по ръцете на Йона. Забеляза ги, докато я разпитваха. Разрезите стигаха чак до лактите. В ума му се зароди предположение, но щеше да се заеме с него по-късно.
– Можеш ли да определиш в колко часа е настъпила смъртта? – попита Патрик.
– Както знаеш, не се занимавам с точна наука, но температурата на тялото ѝ, когато сте я открили, показва, че е починала през нощта. По моя преценка между три и четири часà.