– Ясно – кимна замислено Патрик.
По време на разговора с Педершен не си направи труда да си води бележки, защото знаеше, че ще получи копие от доклада му.
– Нещо друго? – попита той със зле прикрита надежда.
През последната седмица действаха на сляпо и разследването не бе помръднало и на йота, затова Патрик бе готов да се хване за всяка дреболия като удавник за сламка.
– Открихме косми в ръката ѝ. Предполагам, че извършителят я е съблякъл, за да заличи евентуални следи, но не е забелязал, че тя е сграбчила нещо.
– И откъде знаеш, че космите не са се полепили по ръката ѝ, докато е лежала в кофата за смет?
– От начина, по който ги стискаше в ръката си.
– Така ли? – Нетърпението обля Патрик като гореща вълна. По интонацията на Педершен личеше, че тази следа вероятно най-после ще ги отведе малко по-близо до убиеца. – И какви са тези косми?
– От кучешка козина. По-точно от испанска острокосместа хрътка – според експертизата на държавната криминално-техническа лаборатория.
Той постави пред Патрик документа от Линшопинг и листът милостиво закри снимката на Лилемур.
– Може ли да се разбере точно от кое куче са космите?
– И да, и не – отвърна Педершен и поклати глава със съжаление. – Кучешката ДНК е специфична и разпознаваема като човешката. Но точно като при човека, за да се извлече ДНК профил от наличен биологичен материал, е необходимо да бъде запазен косменият фоликул, а в космите, падащи от козината на кучето, обикновено няма фоликули. От друга страна обаче, трябва да изтъкна и един сериозен факт в наша полза: испанската острокосместа хрътка е рядко срещана порода. В цяла Швеция има само около двеста екземпляра.
– Ти и от кинология ли разбираш? – изуми се Патрик. – И преди знаех, че патолозите притежават широки познания, но чак пък толкова…
– Да, след като започнаха да излъчват „От местопрестъплението“, ни се разнесе славата на компетентни във всички области. Но ще трябва да те разочаровам. Запознат съм с тази порода по простата причина, че моят тъст по една или друга случайност отглежда две такива хрътки. При всяка наша среща ми разказва надълго и нашироко за особеностите на питомците си.
– Звучи ми познато. Родителите на Ерика, за жалост, починаха при автомобилна катастрофа преди няколко години. Бащата на бившата ми съпруга обаче можеше да говори часове наред за автомобили.
– Да, роднините често имат разни странности, но сигурно и ние не сме стока – засмя се Педершен и после пак стана сериозен. – Ако имаш въпроси за кучешките косми, обърни се направо към държавната криминално-техническа лаборатория в Линшопинг. Казах ти всичко, което са ми изпратили. Ще ти дам копие от заключението им.
– Чудесно. Имам само един въпрос. Открил ли си следи от сексуално посегателство върху тялото на Лилемур?
– Не – поклати глава Педершен. – Това обаче не означава, че убийството ѝ няма сексуален характер. Просто не съществуват видими белези от сексуално насилие.
– Благодаря.
Патрик стана.
– Как върви разследването по другия случай? – попита неочаквано Педершен и Патрик се отпусна пак върху стола.
Гузната му съвест се изписа върху физиономията му.
– За жалост… остана малко на заден план – мрачно призна той. – Откакто открихме тялото на Лилемур, журналисти и началници не спират да ни звънят и да ни засипват с въпроси докъде сме стигнали с разследването и… За малко изоставихме случая „Марит Каспершен“. Но възнамерявам да се заема с разследването с нови сили.
– Трябва незабавно да заловите злосторника, който го е извършил. За пръв път виждам такова зверство. Само психопат е способен да убие някого по толкова жесток начин.
– Знам, знам – унило отвърна Патрик.
Сети се колко безнадеждно и отчаяно звучеше гласът на Шещин по телефона. Не можеше да си прости, задето изостави разследването.
– Смятам да пренаредя работните си приоритети. Още днес се надявам да получа някои отговори.
Той стана, пое книжата от Педершен и му стисна ръката. Излезе от сградата, качи се в колата и пое към мястото, където се надяваше да получи отговори. Или поне материал за нови въпроси.
– Научи ли нещо интересно от Педершен? – попита Мартин и се приготви да записва, докато Патрик накратко му предаде новата информация. – Това с кучешките косми е направо невероятно! Най-после конкретна следа! – Той продължи да слуша. – Порезни рани? Да, разбрах ти мисълта. Така един определен човек попадна сериозно в полезрението ни… Нов разпит? Абсолютно. Ще взема Хана и ще отидем да я доведем. Няма проблем. Добре, чао.
Мартин затвори и постоя мълчаливо. После стана и тръгна да търси Хана. За половин час двамата отидоха с колата до супермаркета, където работеше Йона, и я доведоха в управлението за разпит.