– Как си? – попита нежно тя, докато пръстите ѝ внимателно се плъзгаха напред-назад.
– Добре – отвърна Лаш и усети как безпокойството в гласа ѝ се промъкна в душата му и предизвика силно раздразнение. Лаш мразеше да вижда Хана разтревожена.
– Не ми изглеждаш добре – меко възрази тя и погали челото му.
Ласката му беше приятна, но той не можеше да се отпусне, защото чуваше неизречените ѝ въпроси. Ядосано отблъсна ръцете ѝ и стана.
– Нищо ми няма – нали ти казах. Просто съм малко изморен. Сигурно заради пролетта.
– Пролетта, значи… – засмя се Хана с горчивина и ирония. – Сега с пролетта ли ще се оправдаеш?
Тя продължаваше да стои зад дивана.
– А каква друга причина да ти изтъкна? Че напоследък бачкам като луд? Пиша книга и се опитвам да овладея онези идиоти от предаването.
– Да се възхити човек колко уважително се изказваш за пациентите си! Казваш ли им, че ги смяташ за идиоти? Може това да улесни терапията – отбеляза остро тя, за да го жегне.
Лаш не разбираше защо Хана просто не го остави на мира. Протегна се да вземе дистанционното и пак седна на дивана с гръб към нея. След като смени няколко канала, избра да гледа телевизионното състезание „Задай въпрос“. Обичаше да мери сили с кандидатите. Досега нито един въпрос не бе успял да го затрудни.
– Налага ли се да работиш толкова много? И точно това? – додаде Хана и премълчаното нажежи въздуха помежду им.
– Нищо не се налага – отвърна Лаш.
Искаше му се да я накара да замълчи. Понякога се питаше дали Хана изобщо разбира колко много жертва той за нея. Обърна се и я изгледа.
– Правя, каквото е редно, Хана. Винаги съм бил такъв. Много добре знаеш.
Погледите им се вкопчиха за миг един в друг, после Хана се обърна и излезе. Лаш я изпрати с очи. След малко чу как входната врата се хлопва.
Водещият на шоуто продължаваше да чете отговори, а тримата участници се надпреварваха кой ще се сети най-бързо за точния въпрос.
– Какво е „Старецът и морето“? – каза на глас Лаш.
Въпросите му се струваха много лесни за отгатване.
– Как ви се струва досега предаването? – Уфе отвори по бутилка бира на момичетата, а те ги поеха с кокетен смях.
– Супер! – отвърна блондинката.
– Мегаяко! – каза брюнетката.
Тази вечер Кале нямаше никакво настроение да търпи подобни лигавщини. Уфе домъкна две от фенките, окупирали читалището, и за пореден път се правеше на голям донжуан. Според способностите си, разбира се. Силните му страни определено не включваха умението да ухажва дами.
– Кой според вас е най-готин? – Уфе прегърна русокосата и се премести по-близо до нея. – Аз, нали? – Той я смушка с лакът и се засмя. Окуражен от кикота на момичетата, продължи: – Общо взето, нямам никаква конкуренция. Аз съм единственият истински мъж в тази сграда.
Той отпи направо от бутилката и посочи с нея Кале:
– Погледнете го например този. Типичният сноб от „Стюреплан“ със зализана назад коса и изобщо целия комплект от атрибути, задължителни за столично конте. Момичета от вашата класа никога не биха му обърнали внимание. Такива като него увяхват без кредитната карта на баща си. – Дамите отново се разсмяха и той продължи: – Да погледнем другия. – Уфе посочи Мехмет, който четеше книга на леглото си. – Пълната противоположност на столичното конте. Мехмет е типичният гурбетчия. Научил се е как да свързва двата края. Друго си е обаче шведската плът.
Той стегна бицепсите си и се опита да бръкне под пуловера на блондинката. Тя обаче отгатна навреме намеренията му и дискретно отстрани ръката му след боязлив поглед към камерата. За миг по лицето на Уфе се изписа разочарование, но той бързо се отърси от поражението. Момичетата явно се нуждаеха да посвикнат с камерите, за да забравят за тях. Още малко и парашутът му ще се отвори. Уфе беше решил непременно да полудува малко – или много – под завивките. Участници, които правят секс пред камерите, стават легенди. На острова почти успя да се уреди. Ако онази мадама от Йокмок си бе пийнала още малко, щеше със сигурност да му пусне. Още се ядосваше заради пропуснатата възможност и жадуваше за реванш.
– По дяволите, Уфе! Не може ли малко спокойствие? – попита Кале с нарастващо раздразнение.
– Спокойствие ли? – Уфе отново пъхна ръка под пуловера на блондинката и този път стигна по-далеч. – Не сме дошли тук, за да спим. А аз те мислех за душата на купона! Настроението ти ли падна, или смяташ, че извън „Стюреплан“ човек не може да се забавлява? – ехидно попита Уфе.