Кале погледна Мехмет за подкрепа, но той се бе вглъбил във фентъзито. На Кале започна сериозно да му писва от цялото предаване. Чудеше се защо изобщо се съгласи да участва. „Сървайвър“ е едно, това – съвсем друго. Тук само седи затворен сред пълни идиоти. Сложи си демонстративно слушалките на айпода и легна по гръб да слуша музика. Усили звука, за да не чува досадното бъбрене на Уфе, и даде свобода на мислите си. Те неумолимо го пренесоха в миналото. В съзнанието му изплуваха спомени от детството му: размити и накъсани, сякаш заснети с осеммилиметрова камера. Кале тича към майка си. Ароматът на косите ѝ се смесва с уханието на трева и лято. В прегръдката ѝ се чувства в пълна безопасност. Баща му се смее и ги гледа с любов в очите, но някак отстрани. Не му остава време да постои при тях, да ги прегърне, да вдиша аромата от косите на мама – аромат на летни треви, който Кале още усещаше ясно в ноздрите си.
После филмът прескочи известен период от живота му и изведнъж спря. Картината се избистри. Тринайсетгодишният Кале отваря вратата на спалнята и вижда краката ѝ. От години не е тичал към обятията ѝ. Случили са се толкова много неща. Животът им се е променил.
Кале си спомни как с раздразнение я попита защо не отговаря, като я вика. Отваря широко вратата и тишината го блъска с грохота си. Смразяващо усещане в стомаха му подсказва, че нещо не е наред. Кале бавно се приближава до нея. Прилича на заспала. Лежи по гръб, косата ѝ, някога дълга, е подстригана. Лицето ѝ носи отпечатъка на умора и огорчение. За секунда Кале си мисли, че тя наистина е заспала дълбоко и затова не го чува, но после вижда празното шишенце, което се търкаля по пода. Паднало е от ръката ѝ, когато хапчетата са започнали да действат, и тя е отлетяла далеч от действителността, с която вече не е смогвала да се справи.
От този ден нататък с баща му заживяха заедно, но в мълчалива вражда. Не говореха за разногласията помежду си. Нито веднъж не обсъдиха факта, че новата жена на баща му се нанесе вкъщи седмица след погребението на майка му. Не признаха гласно истината за суровите думи, довели до фаталния край. Не си казаха, че майка му изведнъж се оказа захвърлена, отблъсната с непресторена лекота – като овехтяло зимно палто, когато си купиш ново.
Вместо хората заговориха парите. През годините баща му натрупа огромен дълг към него – дълг на съвестта. Никога нямаше да го изплати. Кале приемаше парите му мълчаливо и дори сам искаше, но без да споменава онова, което отключи всичко: денят, когато тишината отекна в къщата; когато той викаше безответно.
Лентата се върна назад. Засмука го в миналото и размитите кадри отново изплуваха пред очите му. Кале отново се втурна към разтворените обятия на майка си.
– В девет искам да се съберем на съвещание в кабинета на Мелберг. Ще провериш ли дали всички ще могат да дойдат?
– Изглеждаш изморен. Снощи да не си купонясвал някъде? – Аника погледна Патрик над ръба на очилата си за компютър.
Патрик се усмихна, ала усмивката не стигна до подпухналите му очи.
– Де да беше така! Цяла нощ съм чел доклади и документи. Затова свиквам оперативка.
Тръгна към кабинета си и погледна часовника. Осем и десет. Чувстваше се пребит от умора, очите му бяха пресъхнали от продължително взиране и недоспиване. Но разполагаше с петдесетина минути да си събере мислите, преди да представи на колегите си новите обстоятелства по случая.
Времето летеше. Когато влезе в кабинета на началника, всички вече се бяха събрали. Патрик се погрижи още рано сутринта да информира Мелберг за новостите и шефът имаше най-обща представа за презентацията на Хедстрьом. Другите колеги изглеждаха изненадани и малко обнадеждени.
– През последните дни се съсредоточихме изцяло върху смъртта на Лилемур Першон за сметка на случая „Марит Каспершен“.
Патрик стоеше до флипчарта с гръб към бюрото на Мелберг и гледаше сериозно колегите си. Всички дойдоха. Аника държеше химикалка, готова да си води записки. До нея седеше Мартин. Рижата му коса беше сресана на път, а по бледата му кожа изпъкваха лунички. Той очакваше с нетърпение да изслуша съобщението на Патрик. До Мартин седеше Хана – спокойна, умерена и овладяна, каквато я познаваха за двете седмици, откакто започна работа в участъка. Патрик си даваше сметка колко бързо успя Хана да се приобщи към новата за нея среда. Все едно работеше с тях от години, а не от броени дни. Йоста както винаги седеше на стола с отпуснати рамене. В погледа му не се четеше интерес към предстоящото и очевидно предпочиташе да се намира на което и да е друго място, но не и тук. Патрик знаеше, че възрастният му колега се оживява само на голф игрището. Затова пък Мелберг бе навел напред внушителното си туловище в знак, че очаква съобщението на Патрик с огромен интерес. Началникът остана силно впечатлен от новата следа. Оставаше само Патрик да представи откритията си подробно и убедително, та екипът да продължи разследването.