– Интересно – кимна Мелберг със скръстени ръце.
– Друго?
– Марит е родена в Норвегия, разведена е, имала е сериозни разногласия с бившия си съпруг. Познатите ѝ я описват като отговорна и съвестна… – Хана разпери ръце, защото не се сещаше за нищо повече.
Патрик записа предложените от нея характеристики. Колонката под Марит се запълваше все повече и повече, докато под името на Расмус се мъдреше доста по-оскъдна информация. Патрик добави „съвестен“ и в неговата колонка, защото сметна, че показанията на близки и роднини, които прочете в докладите снощи, му дават пълно основание да го направи. След кратък размисъл написа „злополука?“ под името на Марит и „самоубийство?“ – под името на Расмус. Колегите му мълчаха – толкова успяха да изсмучат от пръстите си.
– И така, става дума за две жертви, убити по един и същ необичаен начин. Двамата са на различна възраст, от различен пол, с различни професии, различно семейно положение. На пръв поглед нямат нищо общо, освен непоносимостта си към алкохола.
– И двамата са въздържатели. За мен тази дума има донякъде религиозен подтекст – сподели Аника. – Доколкото разбирам обаче, Марит не е била вярваща.
– Трябва да разберем как Расмус е обяснявал въздържането си от спиртни напитки. Тъй като това е единственото общо нещо помежду им, нямаме друг избор, освен да започнем оттам. Мисля с Мартин да поговорим с майката на Расмус, а вие двамата, Йоста и Хана, да разпитате по-подробно партньорката на Марит и бившия ѝ съпруг. Нужно е да разберете колкото е възможно повече за отказа ѝ да консумира алкохол. Какви са причините; дали е членувала в някаква организация? Сещате се. Попитайте и дали случайно не е живяла в Бурос. Интересува ни каква може да е връзката между Марит и трийсет и една годишен необвързан млад мъж.
Йоста погледа изморено Хана:
– Съгласна ли си да отидем още днес следобед?
– Да, разбира се – отвърна тя. Не изглеждаше никак въодушевена от поставената задача.
– Кое не ви хареса в разпределението на работните задължения? – ядосано попита Патрик, но веднага съжали за хапливия си тон. Умората го правеше силно раздразнителен.
– Няма проблем – увери го нервно Хана, преди да е успял да заглади грешката си. – Просто ми се струва, че теорията ти малко издиша, и ми се иска да имаме повече основания да тръгнем по тази следа. Иначе рискуваме да се окаже погрешна. Разполагаме ли с достатъчно доказателства за безспорна връзка между двата случая? Да, Расмус и Марит са починали по сходен начин, но може да е съвсем случайно. Версията е неубедителна поради липса на факти, които да свържат двете жертви. Но това е само моето скромно мнение – разпери не съвсем скромно ръце тя.
– В такъв случай те съветвам да запазиш мнението си за себе си и да изпълняваш поставените ти задачи – отвърна Патрик със смразяващ глас, който изненада и самия него.
Докато излизаше от кабинета на Мелберг, усещаше изумени погледи в гърба си. Колегите му се изненадаха с право, защото той никога не си позволяваше да избухва така. Просто Хана улучи болното му място. Ами ако интуицията му наистина го заблуждава? И все пак дълбоко в себе си Патрик беше убеден, че двата случая са свързани. Трябваше само да открие по какъв начин.
– Така ли? – попита Кристина и отпи от чая си.
За учудване на снаха си тя обяви, че вече не пие кафе заради „стомахчето“, и придружи думите си с въздишка и леко потупване по диафрагмата. Откакто се познаваха, Ерика неведнъж бе виждала как свекърва ѝ поглъща огромни количества от ободряващата напитка и сега се питаше колко ли време ще издържи Кристина да спазва новия си режим. След като изслуша пространното ѝ обяснение колко чувствителен е стомахът ѝ, Ерика дискретно забели очи, за да покаже досадата си на Ана, докато Кристина отиде да си поиграе с внучката си. Досега Ерика и Патрик не знаеха Кристина да има проблеми със стомаха, но след като прочете статия по темата в едно списание, тя веднага си присвои описаните симптоми.
– Ти ли си съкровището на баба? Дааа, ти си съкровището на баба! Малкото ми мушмороченце! – бъбреше Кристина, а Мая я гледаше учудено.
Понякога на Ерика ѝ се струваше, че дъщеря ѝ е по-умна от баба си, но полагаше усилия да не се изпусне пред Патрик. Сякаш прочела мислите на снаха си, Кристина се обърна и я закова с поглед.
– А как върви… подготовката на сватбата? – попита тя с глас, съвсем различен от досегашното лигаво чуруликане пред детето.