В течение на половин час разглежда съдържанието на кутията. После старателно подреди предметите в спретнати купчинки на пода. Откри няколко снимки на Марит като тийнейджърка и установи колко поразително прилича на майка си. Софи никога не бе предполагала, че с Марит са толкова еднакви. Откритието я зарадва. Подържа една от сватбените снимки на родителите, опитвайки се да съзре симптомите на бъдещите им разногласия. Дали още тогава са се досещали, че нещата помежду им няма да потръгнат? Софи долавяше известно напрежение в строгия поглед на младия си тогава баща, а майка ѝ изглеждаше равнодушна, сякаш бе приспала всичките си чувства. Определено не приличаше на сияеща от щастие булка. После Софи насочи вниманието си към вестникарските изрезки с пожълтели краища. Хартията изпращя, когато Софи започна да ги разглежда: обявление за предстоящата им венчавка, за раждането на Софи, указания как се плетат детски чорапки, рецепти за празнични вечери, статии за детски болести. Софи сякаш държеше в ръцете си не вестници, а майка си. Представи си колко би се смяла Марит, ако види статиите за успешно почистване на фурна или за приготвяне на идеалния коледен джолан, които някога бе запазила. Когато извади от купчината снимка на майка си в родилното, Софи почувства как Марит слага ръка на рамото ѝ с усмивка. С червеното сбръчкано бебе в скута Марит изглеждаше на седмото небе от щастие. Софи докосна рамото си, представяйки си, че слага длан върху ръката на майка си и усеща как по кожата ѝ плъзва топлина. Ала действителността бързо я приземи. Усети как пипа пуловера си, а ръката ѝ е ледена. Ула не ѝ позволяваше да усилва радиатора, за да не плаща големи сметки за ток.
На дъното на кутията откри статия, чието заглавие никак не се вписваше в досегашните теми. Отначало Софи си помисли, че изрезката е попаднала там случайно. Обърна листчето, за да провери дали отзад няма нещо, което да ѝ подскаже защо майка ѝ е запазила статията. Там откри реклама на сапун. Софи започна да чете разсеяно подзаглавието и изведнъж се вцепени. С разширени от удивление очи изчете целия материал. Поглъщаше жадно всяко изречение, всяка буква. Не може да е истина. Пълен абсурд!
Софи внимателно прибра всички снимки и изрезки в кутията и я остави на мястото ѝ в гардероба. Мислите се щураха като бесни из главата ѝ.
– Аника, може ли да те помоля за услуга? – Патрик се отпусна тежко на стола.
– Разбира се – увери го тя и го изгледа угрижено. – Приличаш на развалина – установи тя.
– Благодаря ти за комплимента – разсмя се Патрик. – Вече съм много по-добре…
Аника изобщо не обърна внимание на саркастичния му тон, а продължи да го поучава:
– Прибери се и си почини. През последните няколко дни работиш с нечовешки темп.
– Знам, знам – въздъхна той. – Но какво да нап-равя? Водим две разследвания, като се стараем да не изостава нито едното, медиите ни са озверели като вълци, а получените данни недвусмислено показват, че единият ни случай надхвърля границите на Танум. Всъщност исках да те помоля за съдействие точно по този случай. Ако обичаш, свържи се с полицейските управления в цялата страна и разпитай дали са се натъквали на неразгадаеми убийства, смъртни случаи след злополука или самоубийства, които да отговарят на следните характеристики.
Подаде ѝ списък с няколко опорни точки. Аника ги прочете внимателно, а последният пункт я сепна.
– Значи, според теб има и други такива случаи? – попита тя.
– Не знам – отвърна Патрик, докато масажираше междувеждието си. – Но засега не откриваме никаква връзка между Марит Каспершен и мъжа от Бурос, затова искам да разбера дали в страната няма и други подобни смъртни случаи.
– Сериен убиец? – Аника явно не вярваше много-много на подобен сценарий.
– Не, не. Още не. Възможно е просто да пропускаме нещо съвсем очевидно. Но от друга страна, сериен убиец означава човек, който убива последователно двама или повече души, следователно, ако се придържаме към буквалното значение на словосъчетанието, наистина търсим именно сериен престъпник. – Той се усмихна накриво. – Това не го споделяй с журналистите, иначе ще настъпи пълна истерия. Представи си какви заглавия ще изтипосат: „Из Танумсхеде върлува маниак“.
Патрик се засмя, но Аника не виждаше нищо забавно.
– Ще изпратя запитване до колегите из страната – обеща тя. – А ти се прибирай веднага!
– Още е четири часът – възпротиви се Патрик, колкото и да му се искаше да послуша Аника.