Тя излъчваше майчинска нежност и предразполагаше не само децата, а и възрастните да се свият в скута ѝ в очакване на майчина милувка. Патрик често си мислеше колко жалко е, задето с мъжа ѝ нямат деца. Опитваха от години, но, уви, без резултат.
– В момента си скапан и не можеш да бъдеш полезен. Прибери се и си почини, а утре ще работиш с подновени сили. Ще изпълня молбата ти. Можеш да бъдеш сигурен.
След кратка борба със себе си и с ценностите на лутеранството, с които бе закърмен, Патрик реши да я послуша. Действително се чувстваше изцеден и не вършеше ефективно работата си.
Ерика хвана Патрик за ръка. После погледна към водата, докато минаваха по моста „Ингрид Бергман“, и вдиша дълбоко студения пролетен въздух. Падащият здрач обагряше хоризонта в червено.
– Много се радвам, че днес се прибра по-рано. Напоследък се преуморяваш – каза тя и облегна глава на рамото му. Патрик я погали по бузата и я притегли към себе си.
– И на мен ми е хубаво, че си дойдох по-рано. Впрочем нямах избор. Аника почти ме изгони от управлението.
– Напомни ми да ѝ благодаря, когато я видя.
Днес Ерика приемаше всичко с лекота, с изключение на физическото натоварване. Едва преполовиха баира, а двамата с Патрик се бяха задъхали.
– В момента не сме в най-добрата си форма – отбеляза тя и изплези език, за да покаже колко тежко диша.
– Права си – изпухтя Патрик. – За теб не е проблем, защото работата ти позволява по цял ден да седиш на едно място, но аз съм позор за системата.
– Нищо подобно – възрази Ерика и го ощипа по бузата. – С теб полицията е ударила десетката…
– Ако аз съм десетката, Бог да пази жителите на Танумсхеде – пошегува се Патрик. – Трябва да призная, че диетата на сестра ти дава резултати. Сутринта ми се стори, че панталонът не ти стои впит както досега.
– Така е. До сватбата остават само няколко седмици. Нужно е да устискаме дотогава.
– А после ще се тъпчем като прасета и ще дебелеем заедно.
Патрик зави наляво.
– И ще стареем. Заедно.
Той я притисна в обятията си и каза сериозно:
– Ще остареем заедно. Аз и ти. В старчески дом. А Мая ще идва два-три пъти годишно да ни вижда, защото ще я заплашим, че ако не ни посещава, ще я лишим от наследство.
– Уф, колко си гаден! – Ерика го тупна по рамото през смях. – Като остареем, ще живеем при Мая. Предлагам отсега да гоним всички потенциални кандидати за ръката ѝ.
– Няма проблем: имам разрешително за оръжие.
Стигнаха до църквата и спряха за малко. Вдигнаха очи към камбанарията, извисяваща се величествено над главите им. Храмът представляваше солидна гранитна постройка, разположена върху хълм над Фелбака, откъдето се откриваше безбрежна гледка към водата.
– Като малка все си представях как ще се венчая тук. Струваше ми се, че ще се случи след цяла вечност. А ето ме сега: жена с дете и годеник. Понякога не ти ли се струва странно?
– И още как – съгласи се Патрик. – Не забравяй, че аз съм и разведен. Това добавя още точки към актива ми на голям човек.
– Как можах да забравя за Карин и Лефе? – засмя се Ерика.
В гласа ѝ обаче се прокрадна редовната кисела нотка, когато говореше за бившата съпруга на Патрик. Ерика не беше болезнено ревнива, нито искаше Патрик да е бил трийсет и пет годишен девственик, когато се запознаха, но не ѝ беше приятно да си го представя с друга жена.
– Да проверим ли дали е отворено? – попита той и тръгна към вратата.
Влязоха на пръсти, опасявайки се да не нарушат някое неписано правило. Фигурата, застанала до олтара, се обърна към тях.
– Здравейте! – поздрави ги свещеникът във Фелбака – Харалд Спют.
Изглеждаше ведър както винаги. Патрик и Ерика бяха слушали само хубави неща за него и очакваха с нетърпение да ги венчае.
– Дойдохте да посвикнете с обстановката, нали? – попита дружелюбно той и се приближи.
– Не, просто се разхождахме наблизо и решихме да се отбием – обясни Патрик и му протегна ръка.
– Няма да ви смущавам. Влязох да поразтребя из църквата. Чувствайте се като у дома си. Ако имате въпроси за сватбата, не се колебайте да ме питате. Всъщност исках да ви предложа да обсъдим церемонията една-две седмици преди щастливото събитие.
– Разбира се – усмихна се Ерика.
Симпатията ѝ към свещеника се засилваше с всяка минута. Из градчето се говореше, че той открил любовта на достолепна възраст и в момента живеел заедно с приятелката си в свещеническия дом. Според клюките двамата се запознали чрез обява. Ерика се радваше за тях. Дори най-възрастните и най-ревностните мирянки избягваха да порицават Харалд, задето живее с Маргарета „в грях“. А това показваше колко обичан е от духовните си чеда.