– Мисля да украсим църквата с червени и розови рози – предложи Ерика. – Как ти се струва?
– Чудесно – разсеяно отвърна Патрик, но като видя изражението ѝ, съвестта го загложди. – Скъпа, извинявай, задето цялата подготовка се стовари върху теб. Ще ми се да можех да се включа по-активно, но… – той разпери безпомощно ръце.
– Знам, Патрик. Няма нужда да ме молиш за извинение. Ана ми помага. Ще се справим. Пък и не сме поканили много гости. Не може да е чак толкова трудно.
Патрик повдигна едната си вежда и тя се разсмя.
– Е, добре, де, не е особено лесно. Понякога се отчайвам. Най-трудно ми е да държа майка ти настрана. Но същевременно е и забавно. Кълна се.
– Добре тогава – кимна поуспокоен Патрик.
Когато излязоха от църквата, вече се спускаше гъст вечерен мрак. Тръгнаха бавно към Фелбака. Спуснаха се по баира и поеха към Селвик. Чувстваха се отлично заедно и се наслаждаваха на разходката и на възможността да си поговорят, но искаха да се приберат, преди Мая да заспи.
За пръв път от дълго време Патрик усети, че животът е хубав. Преживявания като тазвечершната разходка надделяваха над лошите моменти и го зареждаха със светлина и енергия, за да може да продължи напред.
Зад тях вечерният мрак обгръщаше Фелбака с все по-дебела пелена. Църквата се извисяваше величествено над градчето като зорко бдящ страж.
Мелберг хвърчеше из апартамента си като полудял. Сега му се струваше пълна идиотщина, че покани Росмари на вечеря, без да предвиди достатъчно време за подготовка. Но желанието му да я види надделя. Копнееше да чуе гласа ѝ, да поговори с нея, да разбере как е минал денят ѝ, за какво си е мислила. Затова ѝ се обади и с изненада се чу как я попита иска ли да вечеря в дома му.
После изпадна в ужасна паника. В пет изхвърча от участъка и влезе право в супермаркета. Умът му съвсем блокира. Гледаше ли, гледаше рафтовете, но не му хрумваше нито една идея за вечеря. Предвид доста оскъдните му познания по готварско изкуство, това не беше особено учудващо. Инстинктът му за самосъхранение все пак му подсказваше да не рискува с рецепта – висш пилотаж в кулинарията, а да заложи на полуфабрикат. Той безпомощно сновеше между рафтовете с продукти и накрая любезната Мона, която работеше там, го попита какво търси. Мелберг веднага ѝ призна пред каква дилема е изправен и тя спокойно го заведе до витрината с прясно месо. Посъветва го да приготви печено пиле, после му показа къде са картофената салата, зеленчуците и хлябът. За десерт му препоръча сладолед. Определено нямаше да предложи на Росмари гастрономичен шедьовър, но поне беше сигурен, че няма да се изложи с приготовлението на ястията. След като се прибра, в продължение на около час се опитва да възстанови подредбата в дома си, а после се зае да подрежда масата. Това се оказа по-сериозно предизвикателство, отколкото бе очаквал. С лепнещи ръце Мелберг гледаше гневно печеното пиле, което на свой ред се взираше ехидно в него – истински подвиг, като се има предвид, че отдавна се бе сбогувало с главата си.
– Как, по… – изруга той и дръпна едно крило.
Как да подреди храната така, че да изглежда апетитно? Това пиле се хлъзгаше като змиорка. Накрая му омръзна да се мъчи и откъсна по едно бутче и парче от гърдите за всеки от тях и ги подреди в две чинии. Стори му се достатъчно количество месо. Добави солидна порция картофена салата и се зае да реже домати и краставици. Това поне го умееше. Изсипа зеленчуците в поолющена пластмасова купа. Нямаше в какво друго да я сервира. А и възнамеряваше акцентът на вечерта да бъде виното. Отвори бутилка червено и я сложи на масата. За всеки случай държеше още две в хладилника. Нямаше никакво намерение да оставя нещата на случайността. „Tonight’s the night“15, помисли си Мелберг и си подсвирна със задоволство. Росмари със сигурност щеше да се впечатли от усилията му. Мелберг за пръв път през целия си живот полагаше толкова старание за жена.
15 Tonight’s the night (англ.) – Днес е голямата вечер. – Б. пр.
Оставаше да се погрижи и за последния детайл: музиката. Колекцията му от аудиодискове беше повече от скромна, но избра албум на Синатра. Купил го бе от бензиностанция на добра цена. Сети се да запали и свещи, после отстъпи крачка назад да огледа творението си. Остана много, много доволен. Сега никой не можеше да го обвини, че не е романтичен.
Успя да си облече чиста риза и на вратата се позвъни. Мелберг си погледна часовника: Росмари подрани с десетина минути. Той трескаво започна да затъква ризата в панталона си.