– Тръгваме – каза Патрик и кимна на Мартин.
Полицейското управление се намираше в единия край на късата търговска улица в Танумсхеде, а читалището – в другия, и двамата предпочетоха да се поразходят дотам. Почукаха на вратата на буса, който стоеше непрекъснато там. При благоприятно стечение на обстоятелствата щяха да заварят продуцента вътре, иначе щеше да се наложи да го чакат.
Късметът беше на тяхна страна, защото гласът, който ги подкани да влязат, без съмнение принадлежеше на Фредрик Рен. Продуцентът тъкмо преглеждаше следващия епизод заедно с монтажиста и се обърна ядосано, когато двамата полицаи се качиха в буса.
– Сега пък какво има? – попита той, без да крие, че възприема следствените действия единствено като пречка да си върши работата. Или по-скоро медийното внимание, което му осигуряваше текущото разследване, му харесваше, но изпадаше в озлобление, когато полицаите ангажираха него или участниците в предаването.
– Искаме да поговорим. Повикайте цялата група в читалището. Веднага. – Търпението на Патрик беше на път да се изчерпи и той нямаше намерение да си губи времето в любезности.
Фредрик Рен, който не усети колко напечено е положението, се възпротиви:
– В момента всички са на работа и текат записи. Не можете просто…
– ВЕДНАГА! – изрева Патрик.
Рен и монтажистът подскочиха. Мърморейки под нос, продуцентът извади мобилния си телефон и започна да звъни на служебните телефони на участниците. След като проведе пет разговора, се обърна към Патрик и Мартин и кисело заяви:
– Готово. Ще дойдат след няколко минути. Може ли да ви попитам кое е толкова спешно, че ви дава правото да нахълтвате тук и да прекъсвате работата по скъпоструващ проект, който се осъществява с подкрепата на общината и ѝ носи сериозни постъпления?
– Ще ви обясня след малко – Патрик и Мартин слязоха от буса.
Фредрик Рен отново грабна телефона.
Един по един участниците влязоха в читалището. Някои от тях изглеждаха недоволни, задето са ги принудили толкова неочаквано да напуснат работните си места, а други – като Уфе и Кале – приветстваха възможността да си починат.
– За какво става въпрос? – попита Уфе и седна на ръба на голямата сцена.
Извади кутия цигари и запалка. Патрик дръпна цигарата от устата му и я хвърли в кошчето за смет:
– Тук е забранено да се пуши.
– Ама какво правите! – извика ядосано Уфе, но не посмя да роптае по-сериозно.
Изражението на Патрик и Мартин недвусмислено показваше, че двамата не са дошли да обясняват правилата за пожарна безопасност. Точно осем минути, откакто Патрик почука на вратата на буса, и последният участник в риалити предаването влезе в читалището.
– Какво сте се умълчали като на погребение! – възкликна Тина и през смях седна на едно легло.
– Затваряй си устата, Тина! – сопна се Фредрик Рен.
Облегна се на стената и скръсти ръце. Обади се тук-там на свои доверени лица, за да съкрати посещението на полицията. Нямаше никакво намерение да търпи произвола им – прекалено добре печелеше, за да си го позволи.
– Интересува ни един-единствен факт – Патрик огледа присъстващите с пронизващ поглед. – Искам да разбера кой от вас е открил дневника на Лилемур и го е продал на жълтата преса!
– Дневник ли? – намръщи се Фредрик Рен. – Какъв дневник?
– Днес един от вечерните вестници публикува откъс от него – уточни Патрик, без да го поглежда. – Анонсът стои на рекламните афиши.
– Наистина? – Лицето на Рен грейна от щастие. – Значи, днес предаването е влязло в афишите? Ама това е чудесно, трябва непременно да го видя…
Мартин го накара да замълчи с поглед, но продуцентът не успя да скрие усмивката си. В неговия бранш нямаше по-добра реклама от афиш на вестник. Нищо друго не можеше да изстреля така успешно нагоре рейтинга на телевизионно предаване.
Всички участници мълчаха. Само Уфе и Тина гледаха полицаите. Йона, Кале и Мехмет се взираха унило в пода.
– Ако до няколко минути не ми кажете къде е този дневник в момента и кой го е намерил, ще направя всичко по силите си да спра този цирк. Проявихме снизхождение и ви позволихме да продължите да снимате, но ако не признаете веднага… – думите му увиснаха заплашително във въздуха.
– Дявол да го вземе! Какво се чудите?! – изплаши се не на шега Фредрик Рен. – Ако знаете нещо, говорете! Разбера ли, че някой от вас нарочно си трае, така ще му скроя шапката, че той или тя повече няма да припари до телевизионна камера! – Той понижи глас и просъска: – Който знае нещо, но си мълчи, ще изхвърчи веднага от предаването, схващате ли?