Един следобед в Дуро Вила, или по-скоро една вечер, като се връщах оттам на лунна светлина, звездите се оглеждат в река Нигер, и нали знаете, сър, всичко е тъй мирно и безметежно, както аз сигурно съм изглеждала, защото съм наследила от баща си умението да изглеждам външно много спокойна, когато вътрешно кипя, та в този миг в главата ми изплува сън. Преследва ме по целия път през долината, та да може ръката ми, укрепена от мисълта, от съответното съзерцание върху красотата на Мария Шотландска и предаността на очарователните й миниатюрни копия, да добие нужната увереност, та да насочи кинжала към сърцето на всемогъщия или да поднесе отровна чаша към устните му. Но като се прибрах у дома, бе ми казано, че всичко е вече сторено; че несъзнателно съм сбъднала собствените си намерения, когато най-малко съм очаквала. И сетне, сър, изпитах нещо, което съм убедена, че никога няма да изпитате и което смятам, че почти преобърна ума ми, съществува огромна разлика между намерението и изпълнението му.
Докато говореше така, не се помъчих да я спра. Бе разстроена от някакво обстоятелство, очевидно ревност, до степен на пълно умопомрачение. Ала нима е възможно чувството, възпалило въображението й, да почива върху факти… възможно ли е тя, в пристъп на отчаяние… но не, това е невъзможно. Ала все пак е дъщеря на Нортангърланд, а херцогът е известен с необуздания си, неустойчив нрав. Може би под цялата тази кротка, ласкава външност има тъй много страст, колкото е запряна в пламтящите вени на високомерната й мащеха, а ако това е така… ала не посмях да проследя това предположение докрай. С изключително спокоен тон и маниер й предложих да ме придружи в покоите на своя повелител, надявайки се чрез внимателно наблюдение на поведението й в негово присъствие да добия допълнителни уясняващи впечатления.
— Ще дойда, докторе — бързо скочи да отвори вратата, преди да успея да я преваря. С бърза, неспокойна стъпка прекоси коридора преди мен.
Изкачихме се заедно по застлано с разкошни рогозки стълбище; минахме през редица галерии с дебели килими и влязохме в голям вестибюл, където ни посрещна тъмнолик младеж на петнайсетина години с чуждоземен вид, въгленовочерни очи и коси, и много красиви, макар и възслаби черти.
— Юджин, Юджин — възкликна господарката, — как е господарят ти? Защо не си при него?
— Нареди ми да изляза, госпожо, на Финик също. От половин час при него няма жива душа.
Херцогинята продължи, без да изрече нито дума. Отвори тихо вътрешната врата, после поспря и с едва доловим шепот ми нареди:
— Вие влезте пръв, сър, аз не смея да се доближа по-далеч от креватната табла. Той мрази да ме вижда.
Подчиних се. В просторната, внушителна спалня бе съвсем тихо, прозорците бяха затъмнени с дълги, надиплени завеси от червено кадифе, които, в светлината на проникващото отвън утринно слънце, изглеждаха необикновено ярки и разкошни; същите завеси закриваха и кралското ложе, всичките с богати драперии, а обточените им със златни ресни и пискюли ръбове се влачеха по пода. Останалата мебелировка тънеше в плътни сенки, само тук-там мраморни поставки със сребърни лампи проблясваха, чисти като сняг, в пищната здрачевина, с която бяха обгърнати. Несъмнено, рекох си, ако има нещо, което би могло да отклони стрелата на смъртта, ето това е то. Доближих се до леглото, настаних се в поставеното наблизо кресло и разтворих балдахина.
Цялата постеля — великолепната завивка, фините батистени чаршафи, всичко — бе потънала в безпорядък. Насред тях, проснат по гръб и неспокойно заровил лице в огромната възглавница от бяло кадифе, лежеше благородният ми пациент. Бе заспал, дишаше тежко, плътно стиснал зъби, устните му пораздалечени, ноздрите му яростно се разширяваха и свиваха, като дишаше, челото му мрачно навъсено, страните му покрити с гъста нервна руменина, а пищните му, но разбъркани къдрици бяха разпилени по слепоочията и челото му. Отначало се подвоумих дали да го будя, но херцогинята забеляза колебанието ми и дръзна да се доближи. Дълго го съзерцава, сетне се приведе над него със стон на любов и непоносима болка, сключи ръце около врата му и със страстна нежност зацелува страните и устните му. Той мигом се събуди. Всъщност очите му тъй внезапно се разтвориха, че се запитах дали действително е спял.