Ускорих крачка. Пред вратата поспрях за миг и чух отвътре тихия звук на множество шептящи гласове. В отговор на лекото ми, почти недоловимо почукване Юджин ми отвори. Стаята беше затъмнена. Около леглото се бяха наредили десетина души, други двама стояха на маса с четири запалени вощеници; пред тях лежаха пергаменти, писалки и мастило. Поздравиха ме в мълчание. Веднага ми сториха път да мина, а като се наредих при колегите си медици край възглавката му, можах хубаво да огледам присъстващите. В креслото отсреща седеше графиня Сиймор, недалеч от нея се бяха подредили херцог Уелингтън, херцог Фидена и граф Нортангърланд. Кръга допълваха господин Монтморенси, господин Уорнър, генерал Торнтън, виконт Касълрей и граф Аръндел. Очевидно някакъв сериозен и важен въпрос ги бе сбрал край смъртния одър на младия крал. В мъждивия светлик на вощениците — в този час на деня наглед неестествен заместител на ослепителния блясък на слънцето — челата им изглеждаха умислени, угрижени, свъсени в ревностно очакване.
Заморна пък лежеше, проснат между всички тях, вдървен и неподвижен като труп, с побеляло лице и посинели устни, и само движенията и блясъкът в очите му издаваха, че у него все още крее искрица живот. Като влязох, Фидена тъкмо се привеждаше над него и единствен звукът на сподавения му глас наруши дълбоката тишина в спалнята:
— Заморна — казваше той, — макар телесните ви способности да са напълно изчерпани, Бог милостиво повели умът ви да възвърне бистротата си в този последен, този единайсети час. И тъй, още веднъж най-сериозно ви призовавам да уредите въпроса, докато все още сте благословен с реч, ако искате да отклоните извора на граждански междуособици от своето кралство. Назовете пред всички тези свидетели законен наследник на трона, който оставяте.
Бледите устни на младия крал потръпнаха.
— Не знаете какво ме молите — отвърна с немощен, но непреклонен глас. — Джон, аз бързо си отивам, но още щом ме обвие саванът, наследникът сам ще се въздигне. Ърнест ще последва Ейдриън на трона на Ангрия.
— Имате предвид Ърнест Фиц-Артър ли? — рязко се намеси Нортангърланд, над чието лице като злокобен облак бе надвиснала горчива печал. — Ха! Но драги ми херцоже, той ваш син ли е? Ваш законен син? Има ли законно право да претендира за титлата наследник?
По лицето на умиращия премина ледена усмивка.
— Ще узнаете, като му дойде времето.
— Артър — не го оставяше Фидена, — моментът е от изключителна важност. В името на Бога, разбудете тайната! Миговете ви са преброени и никой не може да го стори, освен вас.
Последва гробна тишина. Заморна не отвърна и лицето му взе да придобива синкав мъртвешки оттенък.
Сега се обади и Уорнър.
— Апелирам към херцог Уелингтън — бързо и тревожно изрече той. — Ваша светлост единствен не е направил опит да изтръгне изявление.
— Няма и да го сторя — отговори херцогът. — Не ще бъда онзи, който ще прекъсне последната нишка, свързваща сина ми с живота.
— Та нима — намеси се лорд Аръндел — въпросът не е вече уреден? Нима не е достатъчно, дето Заморна посочи Фиц-Артър за свой наследник? Изгарям от нетърпение да чуя как смеете да го тревожите! За Бога, ако зависи от мен, той ще умре в мир! Ще защитавам правата на сина му до последна капка кръв, били те законни или не!
— Тишина — рече строгият Пърси. — Тогава нека бъде Фиц-Артър, но трябва да се назначи регент. Заморна, кажете отново, кой ще бъде регент?
— На Ърнест не му е необходим регент — отвърна той. — Вече казах всичко, сега искам почивка и тишина, за да съзерцавам ужасната пропаст, ненаситно зинала да ме погълне.
— Ще я има — заяви Аръндел.
— Ще промуша първия, който му проговори! — допълни Касълрей.
— Кой ще бъде регент? — равнодушно продължи Нортангърланд. — Казвайте бързо, кралю. Ако умрете и не оставите завет, тежко на Ангрия. Нека екнат печални вопли край всяко огнище, във всеки дом. Мечът на войната е изваден от ножницата и острието му ще прониже мнозина преди още Ейдриън да е изстинал в гроба си.
— Ах вие, лош, коравосърдечен човек! — възмутено възкликна херцог Фидена. — Бива ли да държите такъв език пред смъртен одър, пред смъртния одър на зет си, на краля, на Заморна? Не желая повече да го слушам, милорд! Той ще издъхне в мир! Артър, скъпи Артър, напуснете този свят и идете в друг, по-добър. Милостиви Боже! Вярвам, че оттук насетне щастлива светлина ще огрява пътя ви.