Един пейзаж изглежда незавършен, ако е лишен от образи, затова моливът ми, или по-право перото ми, ще обрисува сега един-два подобни оживяващи платното обекта. По обсипания с цветя хълм, на чийто връх седях аз, забелязах бавно да се изкачва красива млада дама. Нямаше боне. Заруменелите страни и гарвановочерните къдрици известиха появата на Мина Лори. В ръцете и бе сгушено малко дете, друго тичаше пред нея — Ърнест Фиц-Артър. И двете бяха без шапки; къдриците им танцуваха на утринния ветрец, а прелестните им херувимски личица сияеха от удоволствие и напрежение. Скоро Ърнест се изкатери на върха. Щом стигна торфената стена, хвърли се под нея.
— Ела, Мина — завика, — бързо, бързо! Оттук виждам целия път през долината, но татко още го няма. Има много хора, много коне и няколко карети, дребни като точици, но аз ще го позная по перото, а сега не го виждам.
Мина скоро стигна до наблюдателния му пост. Седна и тя на тревата и настани малкото създание с очи като на газела край себе си. То опря бузка о гладката й сатенена дреха и я погледна тъй оживено и развълнувано, сякаш заговори.
— Емили иска мама — отбеляза Фиц-Артър. — Но тя защо не излиза в това хубаво утро? Може с Бланш и Хариет да направят дълга разходка в парка, преди татко да се е върнал.
— Тя е в параклиса, милорд — отвърна Мина Лори, — заедно с придворните си дами. Ала смея да предположа, че ще я видим да се разхожда по моравата, като свършат молитвите.
— Отец Гонсалви я кара да се моли твърде дълго, струва ми се — продължи Ърнест. — Не ми се иска да бъда католик, а татко казва, че няма. Виж, Емили ще бъде и ще трябва всяка нощ да си казва молитвата, и всяка седмица да се изповядва. Тази изповед я мразя най-много от всичко. Да ме попита отец Гонсалви какви грехове съм сторил, по-скоро ще си прехапя езика, отколкото да му кажа, а ти, Мина?
Тя се усмихна.
— Отец Гонсалви е добър човек, милорд — отвърна, — но аз не съм от неговата вяра, та ще бъде трудно да ме накара да коленича в изповеднята.
— Точно тъй, Мина. Знаеш ли, че Заморна му нареди никога да не те безпокои с опити да те накара да повярваш в светци и светена вода?
— Какво? — поруменя Мина. — Нима херцогът е говорил за мен, нима е намерил, че си струва усилието… — Тя млъкна.
— Да, да — съвсем простичко отвърна Ърнест. — Заморна много те обича. Съдейки по тъгата ти, Мина, ти вероятно не вярваш в това, но аз съм сигурен, че те обича. Ти тъкмо беше влязла в стаята за нещо и излезе, а той погледна отец Гонсалви много строго и му рече: „Отче, това агънце никога няма да се върне в лоното на правата вяра. Госпожица Лори е моя, сър. Ето защо, тя не може да бъде последователка на светата ни Майка Църква. Разбирате ли ме?“, а свещеникът на мама се усмихна както винаги благо и се поклони ниско, но после го видях ла хапе устни, сигурен знак, че е гневен.
Мина не отговори. Всъщност мислите й сякаш се бяха отклонили от бърборенето на малкия й утешител и бяха поели към други, далечни възпоминания, а радостното сияние върху лицето й издаваше, че за момента са намерили покой. Всичко бе окъпано в благите лъчи на слънцето, не се чуваше нищо, освен звънкия ромон на притуления поток, трелите на чучулигата, невидима и тя, и шумоленето на листака, носено от ветреца из от дъното на долчинката, дето пояс дървета поклащаха клони околовръст ренесансовата вила.
Ърнест отново се обади:
— Мина, хората говорят, че Заморна, като бил на моите години, изглеждал точно като мен. Не смяташ ли, че и аз, като порасна колкото него, ще бъда съвсем същият?
— Вярвам, че ще бъдете, милорд, и по ум, и по външност.
— Ами значи тогава, Мина, стига си била тъжна, защото тържествено ти обещавам да се оженя за теб.
Госпожица Лори се стъписа.
— Какво говориш, дете? — издума с изненада и малко насилен смях.
— Искам да кажа — най-сериозно пояси той, — че ти би искала да се омъжиш за Заморна, а щом аз ще бъда точно като Заморна, и това ще ти свърши работа, и понеже той няма да се ожени за теб, аз ще го сторя.
— Глупости, дете, не знаеш какви ги говориш. Моля ви, лорд Рейвънсуд, не подхващайте повече тази тема. Инак ужасно ще ме натъжите.