— И увериха ли се напълно най-сетне? — попита дамата. — Но не е нужно да те питам. Трябва да са се уверили, а къде отиде той?
— Върна се в града, любов моя, с Джон и Пърси, така че изоставяме тази тема до довечера. — После се обърна към мен: — Чарлс, в девет тази вечер присъствието ти ще бъде изтърпяно в двореца Уотърлу. Сега напусни тази стая. Уморих се от изпитателните ти погледчета. Омитай се на секундата.
Нямах алтернатива и се принудих да се подчиня, което и сторих, с голяма неохота. Успокоявах се обаче, като си повтарях „девет часът, девет часът“ и се мъчех да потуша любопитството си с очакване, както някои се мъчат да потушат глада с дъвчене на тютюн. Усилията в моя случай бяха тъй напразни, както обичайно са в другия.
Осма глава
Не вярвам генерал Торнтън да забрави някога този ден. Изпитанията на Йов са нищо в сравнение с онова, което претърпя той, докато чакаше да се изтърколят бавните, отвратителни, тежки като олово часове. Хиляда пъти го молих да вади часовника си и да ми казва колко е часът. Десет хиляди пъти тичах до вратата, отварях я, поглеждах навън, сетне отново я затварях. Привечер нетърпението ми стана съвсем необуздано. Хвърлих се на килима, загризах ресните му, запищях и заритах, а когато генералът се опита да ме усмири с пръчицата, която държеше под ръка именно с тази цел, захапах я със зъби и едва не я строших на две.
Най-сетне деветият час ме завари в преддверието на замъка Уотърлу. Прекосих входния коридор и се изкачих по стълбите, следвайки кордона лакеи, поставени на равни разстояния по стълбищните площадки и прочие. Влязох в северната гостна. Беше осветена и пълна с хора. Един поглед бе достатъчен, за да се уверя, че компанията е съставена изцяло от членове на нашето и семействата Пърси и Фидена. Изглежда, че примадона на вечерта бе леля ми Сиймор. Тя заемаше челното място, а благото й лице и кроткото й, ведро чело, обрамчено със светли коси, простичко разделени на път по средата, излъчваше покой и спотаена радост, които изпълваха сърцето ми с блаженство. Леля току поглеждаше децата си, седнали заедно по-встрани. И когато очите й се извръщаха към тях, мигновено се изпълваха със светлина, съчетала в себе си майчина любов, гордост и предпазливост. Сред братовчедките си забелязах Уилям Пърси. Беше се излегнал на една отоманка в нозете на трите най-големи момичета, Елайза, Джорджиана и Сесилия. По-малките бяха се скупчили на килима наоколо му — малката Хелън бе положила глава на коленете му и го гледаше с усмивка, а той нежно галеше гъстите й кафяви къдрици. Как красиво и оживено сияеше лицето му! Как радостно, одухотворено, умно грееха прекрасните му сини очи, докато разговаряше с красивите, изтънчени дъщери на онова съсловие, което изключваше него и по-прочутия му и по-силен брат само по силата на някаква черна, долна, противоестествена несправедливост! Стори ми се, че в разговора с лейди Сесилия Сиймор влага повече усърдие, отколкото с останалите, а тя, сигурен съм, бе напълно завладяна от изискания млад търговец в нозете си.
Сесилия е хубаво, деликатно момиче с меки обноски и култивиран ум, с много светла кожа, като майка си, средна на ръст и по-слабичка от Елайза и Джорджиана — високи, надменни блондинки, които се гордеят с красотата си, с ненадминатите си таланти, с благородното си потекло, с полукралската си кръв, с всичко.
Бях достатъчно близо, за да подочуя част от разговора им. По-големите ми братовчедки се задоволиха, както обикновено, с няколко ярки остроумни забележки, които Уилям парира светкавично и много учтиво. Ала единствено в отговор на тихия, но мелодичен и жизнерадостен глас на Сесилия се разпалваше и се развихряше с пълна сила, и тогава очи, страни, чело и глас говореха еднакво пламенно, еднакво красноречиво. Не бях го чувал да ораторства тъй дълго, нито тъй оживено и гладко. Дарбите и постиженията му са слабо известни, понеже рядко се явява без Едуард. А завладяващата, огнена красота на Младия разбойник, арогантното му поведение, ненадминатата му сила, атлетичната мощ на мускулите му и непобедимата издръжливост на дробовете му са в състояние да засенчат и далеч по-силен и страстен мъж от Уилям. Когато този Господар на асцендента отсъства, Уилям блести както луната след залез-слънце; в негово присъствие едвам се забелязва.