— Не ме прекъсвай, Гозмо, днес имах тежка нощ, така че млъквай и внимателно слушай това, което ще ти кажа.
Кръчмарят последва съвета ми и млъкна, само тънките му устни забележимо побеляха. Той не виждаше арбалета, но с всяка фибра на тялото си усещаше, че точно в този момент е насочен право към него.
— Значи така — продължих аз. — Мислих много. За онзи наш разговор, а и за много други, така да се каже, случайни неща. Защо един ТАКЪВ негодник като теб изведнъж реши да се извинява? Тогава много бързах и си помислих, че си имал предвид гаринча в дома на херцога, за когото наглата ти мутра уж забравила да ме предупреди. Ти се хвана като удавник за тази сламка, защото си помисли, че не знам абсолютно нищо, и така ценният ти живот с нищо няма да е застрашен. Но всъщност не ставаше дума за гаринча? Нали така, Гозмо?
Кръчмарят отвори уста да каже нещо, но промени решението си и само облиза пресъхнали устни. В нашия малък свят за номерата, особено за такива, каквито извъртя Гозмо, обикновено прерязват гърлото. И на Гозмо, естествено, това беше много добре известно. Затова и мълчеше, оставяйки се на милостта на случая, съдбата, Сагот и добротата на Гарет, на когото съвсем не навреме всичко му стана известно.
— Е, виждам, че не греша. И това ме радва. Да започнем от това, че си знаел кой ти е дал поръчката за статуетката на херцога, но не ми каза нито дума.
— Аз не знаех…
— Но си се досещал, което на практика е същото — безразлично свих рамене аз.
Очертаваше се първопричината за проблемите ми да е Гозмо, благодарение на когото се забърках в тези неприятности с Рога. Затова нямах намерение да се церемоня с бившия крадец.
— Сагот вижда, Гарет! Не исках да те набутвам така!
— Но нали го направи? — на това нямаше какво да възрази. — Когато видя, че Фраго Лантен лично дойде в твоята дупка и ме отведе със себе си, ти престана да се досещаш и всичко ти стана ясно. Почти. Помисли си, че ще ме затворят в Сивите камъни и много се изненада, когато на другия ден ме видя на улицата. Предположил си, че знам всичко, и си решил да се подсигуриш. Не се учудвам, че Маркун е изиграл важна роля тук.
Гозмо звучно хлъцна от страх. Бях подхвърлил последната фраза за по-голям ефект и да опипам почвата, изобщо не очаквах да предизвика такава реакция.
— Маркун пък защо, той не е в тази… — Гозмо млъкна.
— Не е в тази работа? — веднага се хванах за думата аз. — Вярвам ти! Наистина ти вярвам! Още повече, че според мен в набутването ми с тази Поръчка ти не си чак толкова виновен.
Гозмо облекчено въздъхна, осъзнавайки, че може и да не го режат.
— Но ще променя мнението си, ако не ми разкажеш за далаверите на Маркун.
— Неназовимия да те отнесе дано — уморено прошепна Гозмо. — Добре, Гарет, направих глупост. И в първия, и във втория случай. За първия няма какво да се оплакваш, получи си златото за статуетката, а и недоразуменията с Лантен, както виждам, си ги уредил. Същата вечер, когато ти си тръгна с оранжевочерните, в кръчмата дойде Маркун с неговите момчета… И сякаш случайно изтърва, че ти си казал, че в крайна сметка си решил да влезеш в гилдията и той трябва спешно да говори с теб. Аз му казах, че теб сега те чакат Сивите камъни и няма как да влезеш в гилдията, но Маркун настояваше. Знаеш колко настоятелен може да бъде.
Знаех. Момчетата на Маркун бяха известни с любезното си отношение към мълчаливците, така че бях сигурен, че на Гозмо и през ум не му е минало да се съпротивлява.
— И си му казал къде живея — утвърдително казах аз.
— Да! Но си мислех, че ти няма да си там!
— Но доралисците, които ми изпрати Маркун, не мислеха така, защото същата нощ ме очакваше топло посрещане. Благодаря ти, Гозмо. Голяма услуга ми направи. При това цели два пъти.
Кръчмарят се наежи, очаквайки от мен всякаква гадост. Ако му светя маслото, всички биха ме подкрепили и биха казали, че съм абсолютно прав. За такова насаждане на пачи яйца, пък било то и случайно, в нашата общност наказанието беше сериозно.
— Приятелю Гозмо! — с радостен глас започнах аз и моят събеседник още повече посърна от тази необоснована радост. — Готов съм да забравя всички наши недоразумения и дори да не споменавам за поведението ти из града, но срещу няколко услуги в замяна.
— Всичко, което мога! — бързо отговори Гозмо, разбирайки, че няколко услуги са нищо в сравнение с живота и репутацията!
— Първо напърво ми разкажи за убийството на мага от Филанд и за изчезването на една вещ.