Гозмо замислено прехапа устни, потърка брадичка, а после заговори:
— Хората на Маркун. Шниг и Славей, доколкото чух. Тяхна работа е. Те са добри крадци.
— Добри и мъртви — допълних аз.
— Ти си ги… — очите на Гозмо удивено се разшириха.
Чудесно! Нека си мисли, че аз съм ги уредил с дървени костюми. Така ще е по-приказлив и отстъпчив.
— Е, знаех си, че все някой ден ще ви стане тясно в Авендум.
— Не се отклонявай от темата.
— Добре. Значи изпипали са всичко перфектно, дори маговете не са се усетили. Откраднали някаква доралиска чудесия за Маркун. Явно е много ценно нещо, щом Маркун се е решил да убие мага.
— А за да си замаже следите, този плужек, недостоен да се нарече крадец, ме е подхвърлил на доралисците! Иначе защо вече втори ден ще искат да се доберат до мен?
— А-ха. Маркун те е натопил пред доралисците, а самият той се е оттеглил на сянка и чака или купувач, или клиента си.
— Чудесно! Ето и втората услуга. Ти нали продаваш стоки? Познаваш всеки, който иска да си купи нещо горещо, нали?
— Е, познавам някои…
— Утре сутринта ще се срещнеш с главата на гилдията на крадците и ще му кажеш, че се е появил човек, който е готов да купи тази вещ за, да речем… двадесет хиляди жълтици.
— Но това ще е лъжа!
Тук се засмях. Искрено и от сърце.
— Гозмо! Само не ми казвай, че си праведник и никога не лъжеш! Аз лично за нищо не бих ти повярвал!
— Но Маркун и неговите момчета ще ме хвърлят под кейовете за храна на рибите!
— Къде е Маркун, къде съм аз? Толкова е просто! Но ти не се притеснявай, кълна се в Сагот, че след цялата тази работа Маркун ще те забрави за дълги години. Така че ще кажеш ли?
— Ще кажа — измърмори Гозмо.
— Кажи му. Десет минути преди полунощ — в кръчмата. Утре. По-точно вече днес. А, можеш също да му поискаш аванс за сделката — като компенсация за погрома в кръчмата ти.
— Какъв погром?!
— Просто така си говоря. Нека Маркун да е при теб утре вечер с хората си, някъде около десет минути преди полунощ, и нека вземе стоката. Кажи му, че купувачът може да дойде само и единствено утре, тоест днес, или никога. Маркун е прекалено алчен, така че непременно ще дойде. И да не забрави да вземе стоката.
— А погрома? — на Гозмо тази дума не му хареса особено.
— Нищо няма да се случи. Както ти казах, просто така си говоря — отговорих на кръчмаря с най-честния си глас аз.
— Не знам какво там си намислил, Гарет, но изобщо не ми харесва.
— Съгласи се, че това е много по-добре, отколкото да се сбогуваш с живота си — засякох го аз.
— Добре, време е да тръгвам — станах от стола. — Беше ми приятно да се видим. Значи ще ми направиш тази малка услуга?
— Да, Гарет. Ще направя това, което искаш, но ти от своя страна ще забравиш за тези малки неприятности, в които те забърках, без да влагам нищо лично.
— Разбира се. Излишно е да казвам — излъгах аз.
Не ми се искаше да излизам през прозореца, повече ме привличаше нормалния начин, макар да се наложи да отстъпвам с гръб към вратата, защото старият Гозмо се славеше с това, че майсторски мята дори и тежки ножове. Доверие към Гозмо имах не повече, отколкото към рачешки херцог, а животът е твърде приятно нещо, за да го рискувам толкова глупаво, като обърна гръб на кръчмаря.
Изобщо не се съмнявах, че Гозмо ще направи точно както му казах. Той наистина нямаше избор. Достатъчно беше само да се разприказвам из града или да предам нощния ни разговор на Маркун. Но първото беше невъзможно — щеше да се наложи да забравя за любимия си ресторант, а второто… Вие бихте ли се съюзили с кръвожадна змия, когато сте абсолютно сигурен, че в най-неочаквания момент тя ще ви ухапе по крака? Във всеки един момент. И Гозмо също го знаеше. По-добре да се довери на Гарет, а и парички от гилдията ще се постарае да заработи, надявайки се всичко да се размине.
Махнах резето от входната врата и излязох на улицата. Беше ми абсолютно безразлично дали Гозмо ще заключи след мен или ще остави кръчмата на волята на боговете и нощните минувачи.
Глава 16
Мераклии за коня
Следващият ден премина в трескава подготовка. Трябваше да посетя десетина места и да осъществя няколко идеи. Ако всичко вървеше по план, тази вечер ме очакваше доста интересен спектакъл, макар участниците да нямаха никаква представа какви роли им предстои да играят. Трябваше да подготвя финалната част на постановката и да предупредя последните участници в представлението. За тази цел се отбих и в дома на магистър Арцивус. Архимагът го нямаше, така че се наложи да предам поканата за приятелската сбирка на Родерик. Младежът изглеждаше леко изумен, но обеща да предаде всичко точно. Изобщо не се съмнявах, че ще направи всичко така, както му казах, затова с чиста съвест се отправих да прекарам оставащите до нощта часове при Фор.