Все още не чувах нищо, магията на звука би трябвало да ми подейства чак след няколко минути. Между другото, те отдавна бяха минали…
— Какво нервничиш, Ролио? — гласът на Маркун се появи внезапно в кабинета.
— Аз ли нервнича? — изсъска човекът, седящ с гръб към мен.
Наистина беше Бледия. Неговият глас. Значи се казваше Ролио.
— Не ми харесва всичко това.
— Какво не ти харесва? — спорът, изглежда, продължаваше от доста време, и Маркун постепенно започваше да се ядосва.
— Купувачът. Как е разбрал, че Конят е в теб? И откъде има толкова много пари?
— Какво ти пука? Не мисля, че Гозмо ще посмее да ме излъже. А за купувача — това не е наш проблем — захили се Маркун.
— Тук го каза много правилно — изсумтя Бледия и стана от стола.
Тогава най-накрая успях да разгледам лицето му. Няколкото изгаряния и множеството драскотини по лицето правеха Бледия да изглежда като пришълец от оня свят. Не е толкова лесно да си красив, когато си пострадал от незабравимото огнено кълбо на Родерик. И ръката му все още беше превързана — попадението на Болт, мир на праха му, напомняше за себе си.
— Това не е наш проблем! Това е твой проблем! Именно на теб нашият общ познат даде Поръчката за Коня, не на мен. И именно ти ще рискуваш тъпата си глава, щом се каниш да продаваш Камъка на някой друг, и така да прецакаш клиента!
— А пък аз си спомням, че именно нашият общ познат ти заповяда да убиеш Гарет, но както знаеш, крадецът е още жив, а ти изглеждаш като върнал се от оня свят. И също така много добре си спомням, че най-добрите ми хора така и не се завърнаха след твоите афери. Двама останаха в незнайна уличка, трима от глупост бяха сгащени от стражата в библиотеката, което ми напомня да се поинтересувам за какъв мрак стражите са се появили там. Още трима от най-опитните ми хора изчезнаха някъде в Закритата. И всичките ти ги изпрати, използвайки моето име! На мен този Гарет ми трябва колкото на орк флейта! Ти трябва да го пречукаш, не аз! Така че действай!
— Не аз изпратих твоите хора в Закритата — прекъсна го Бледия. — Слугата на Господаря беше.
— О, не ми ги разправяй тия, Ролио — Маркун презрително се отдръпна от Бледия. На тлъстата физиономия на главата на гилдията на крадците се четеше най-искрено презрение към целия свят и в частност към Бледия. — Всъщност ти ме забърка във вашите работи с Господаря. Ако бях знаел, никога нямаше да се хвана.
— Стига, Маркун. Ти служиш на Господаря още от преди да стъпя в Авендум! Така че не стоварвай всичко на моята глава! Просто ти напомням, че доста дълго получаваш пари просто така, време е да се отплатиш на нашия повелител с услуги. А и е грях да се оплакваш — подсмихна се Бледия и отново седна на стола. — Достатъчно злато получи с момчетата.
— Моята глава златото няма да я спаси — изръмжа Маркун.
— Главата ти нищо няма да я спаси, ако продадеш Коня! — избухна Бледия вбесен.
Няколко от главорезите на Маркун се откъснаха от халбите бира и се извърнаха да видят какво става на масата на шефа.
— Аз нямам намерение да продавам Коня! — отсече Маркун и удари с пухкава ръка по масата. — Ние просто ще вземем парите, а купувачът — под кея! Да не ме мислиш за толкова тъп, че да рискувам да дам Камъка на някой, който не е от слугите на Господаря? Ти по-добре си гледай своята задача и пречукай най-накрая нашия общ проблем.
— Ще го пречукам — вече по-примирително изсумтя Бледия. — До ден-два Гарет няма да е между живите.
— Това го каза още преди пет дни — отвратително се захили Маркун. — Вече започвам да се съмнявам в професионалните ти качества.
— Ти по-добре мисли за това как да опазиш Коня цял и непокътнат, докато клиентът ни дойде за него.
— Какво толкова да го опазвам? — Маркун искрено се изненада. — Той е винаги с мен.
Главата на гилдията небрежно щракна с пръсти и един от бандитите веднага постави на масата му прословутия Кон на сенките.
Винаги съм казвал, че доралисците са доста странни създания. Само те биха могли да нарекат нещо, приличащо по-скоро на фалос на някой древен езически бог, Кон на сенките. Ако това е кон, то аз съм император на Задезерната империя.
— Ей, Гозмо! — извика Маркун през цялата зала. — Къде е този твой купу…
Да довърши, уви, не успя. Наведнъж се случиха няколко неприятни за намиращите се в кръчмата хора неща.