Блеейки страховито, а това те го правеха майсторски, през двете врати в залата нахлуха доралисци. Предвождаше ги, доколкото разбрах, моят стар приятел и познат — Глок. Настроението на козлите беше повече от отвратително, и, съдейки по стиснатите в ръцете тояги, те всеки момент се канеха да ги пуснат в действие. И ако хората бяха само две дузини, козлите, натъпкали се в залата, бяха около петдесет. В кръчмата веднага стана тясно и напечено.
Доралисците този път почти успяха да ме изненадат. Десетина от тях се бяха сетили да вземат арбалети, но от глупост не можаха да се възползват от предимството си. Трябваше първо да стрелят и после да влязат в схватката. Но както винаги става при доралисците, всичко се случи наобратно. Тези без арбалети глупаво продължиха напред, оставяйки стрелящите си събратя зад себе си. А онези с арбалетите също не се отличаваха с кой знае какво търпение и решиха, че колкото по-скоро стрелят, толкова по-добре. И стреляха. От десетте болта три попаднаха в стената, шест — в гърбовете на козлите отпред, и само един болт, явно съвсем случайно, се заби в рамото на човек на Маркун.
Не умееха доралисците да си ползват предимствата. Убивайки шестима сънародници, козлите спряха шокирани, чудейки се как така са успели да улучат собствените си братя по оръжие.
Хората на Маркун, не очаквали просто ей така изведнъж да се озоват в козя ферма, наскачаха от масите, събаряйки столове, и грабнаха оръжия, време поне имаха предостатъчно. Всички доралисци продължаваха да тъпеят като истински… ъ-ъ-ъ… доралисци.
Още в самото начало на боя Гозмо се мушна под бара. За здравето му, честно казано, изобщо не се притеснявах. Бях готов да заложа черния си дроб, че под буренцето му с бира има някакъв таен изход и само след няколко минути кръчмарят ще е далеч оттук.
— Коня! Нашият Кон! — закрещя Глок, забелязвайки самотно стоящия на масата Камък.
— Крадци! — дружно заблеяха доралисците, излизайки от шока.
И веселбата започна!
Вопли, викове, врява, звън на оръжия. Мъртви и ранени, кръв във всички посоки. Козлите видимо подхождаха сериозно и нямаха намерение да жалят новите собственици на реликвата им.
Доралисците, както винаги, се хвърлиха безогледно напред. Че могат много бързо да умрат — за това на козлохората просто не им достигаше мозък. Хората отчаяно отблъскваха налитащите врагове, размахвайки мечове, ножове и табуретки, но силите бяха неравни и редиците на гилдията видимо намаляваха. Впрочем и при доралисците беше същото.
Маркун плахо кряскаше нещо иззад гърбовете на хората си, които викаха и ругаеха, стараейки се да не допускат до себе си вбесените от ярост доралисци. Бледия се въртеше като пумпал, ножът в здравата му ръка проблясваше и пет козли вече лежаха мъртви около него, безжизнени като кукли. Но хората бяха обречени, няколко минути — и количеството щеше да ги погълне.
Един от козлите успя да се добере до Коня. Той изблея триумфално, хвърли настрана тоягата и вдигна светинята високо над главата си. От това веднага се възползва един от хората на Маркун и като заби нож под лопатката на доралисеца, измъкна Коня от ръцете на умиращия.
Не знам колко време щеше да продължи тази касапница, но на сцената се появиха нови участници.
От стената изскочи Вухджааз, изкарвайки акъла на отбраняващите се от доралисците хора. Козлите нищо не разбраха, или просто им беше все едно кого ще удрят с тоягите си — инстинкта за самосъхранение на тези същества отсъстваше напълно.
— Вухджааз умен — съобщи демонът на всички присъстващи и с един удар на лапата си откъсна главата на Маркун, в чиято ръка като по чудо се оказа Коня на сенките.
Демонът изрева триумфално и протегна лапа към съкровището. Най-смелите доралисци, презрели опасността и последствията, се хвърлиха към демона, осмелил се да посегне на тяхната светиня. Това много силно ядоса Вухджааз и той се превърна в истинска козомелачка. Но явно имаше проблем със зрението, защото на няколко пъти не улучваше и ударите му попадаха в стените, създавайки големи дупки в тях. Толкова големи, че няколко бандита, осъзнавайки, че да защитават трупа на Маркун не е много интересно, и най-важното, че е опасно за здравето, се измъкнаха през новопоявилите се врати направо на улицата. Останалите не успяха да се измъкнат. Пътят им беше преграден от ужасно разстроеното братче на Вухджааз, демон с почти непроизносимо име — Шдуъйрук. Той изрева за загрявка и си проправи широка пътека през купчината уплашени бандити, смачквайки под себе си трима вцепенени от такова количество демони, а следователно и забравили да отскочат от пътя му хора.