— Върни я обратно! — изкрещях на гоблина, но вече беше късно.
Кли-кли ловко избягна протегнатите ми ръце и се затича към гномите, заредили най-накрая оръдието, размахвайки вълшебната ми покупка. Стъкленицата полетя и се разби в тялото на оръдието. Избухна червено сияние, и оръдието изчезна.
Неназовимия ме дръпна да купя заклинание за пренасяне! (Трудно ти е да мъкнеш нещата си през планината? Няма нищо по-лесно! Разбиваш стъкленица върху вещите си и те просто изчезват. Разбиваш друга — и те се появяват отново.) Приготвих тази магия за Храд Спайн. Така, за всеки случай, ако попадна на повечко диаманти или изумруди. Сбогом, скъпоценности на мъртъвци! В наследство ми се падна гномско оръдие!
Градината потъна в смаяно мълчание, дори Змиорката престана да върти мечове. Но мълчанието не трая дълго. Нарушиха я яростните викове на подивелите от гняв гноми. Кли-кли не изчака отмъщението, отскочи по-далеч от гномските юмруци и, подрънквайки със звънчетата, с всички сили хукна в моята посока. Изпитах силното желание да сритам гоблина в задника.
— Гарет, не зяпай! — възкликна Кли-кли, минавайки покрай мен. Той като по чудо се размина с крака ми, вече готов да го срита по задника. — Тръгвай с мен, ще те заведа при краля!
С тези думи гоблинът изчезна зад вратата. Нямах друг избор, освен, кипящ от гняв, да последвам малкия негодник, оставяйки Дивите да слушат крясъците на ядосаните гноми.
Глава 18
Съветът
Фигурата на шута се мяркаше пред мен, така че да се загубя всред необятното преплитане на коридори и стълби беше доста трудно. Трябваше просто да следвам облечения в сиво-синьо трико Кли-кли. Гвардейците ни проследяваха с отегчени погледи и не бързаха да спират непознатия с напълно разумния въпрос: какво правите тук?
Явно тук също бяха успели да предупредят за появата ми, така че въпроси не възникнаха в никой. Добре школуваните слуги в сиво-сини ливреи отваряха вратите да пропуснат Кли-кли, а следователно и мен, в светая светих на кралския дворец.
Желанието ми да откъсна главата на зелената гадинка постепенно затихваше, но гоблина беше решил да не изкушава съдбата и се държеше по-далеч от мен. Което по принцип си беше правилно. Както каза съвсем наскоро Делер:
— Мога и с бръснач през очите.
Вървящият от моята страна слуга замръзна от изненада и се опули в мен. Осъзнах, че съм казал на глас думите на Делер, и побързах да настигна Кли-Кли, докато слугата още не се е опомнил и не е хукнал да вика гвардейците да вържат незнайно откъде появилия се тук убиец.
Завих забързано зад ъгъла, стараейки се да догоня гоблина, и се сблъсках лице в лице с група придворни матрони, разхождащи своите пораснали дъщери. Шутът, без да се спира, направи безупречен придворен поклон, достоен да присъства във всички книги по етикеция, и бързо се промъкна през неочакваното препятствие във формата на широки поли. Аз учтиво се усмихнах на дамите, но впечатления не предизвиках. По-точно предизвиках, но с абсолютно обратния на желания ефект. Великосветските дами сбърчиха великосветските си аристократични нослета, сякаш от мен вонеше на помийна яма. Всъщност вонеше от тях. Едва не припаднах от острия аромат на парфюм. Според мен тези дами се бяха гмурнали във вана с парфюм и бяха прекарали там цяла година.
— Ваше сиятелство — обърна се към мен шутът, стигнал вече дъното на коридора.
Естествено, за да го чуя, му се наложи да крещи из целия дворец.
— Докога ще ви чакам, херцог? Размърдайте копита!
Чувайки, че съм херцог, придворните дами рязко промениха мнението си за моята персона. Сбърчените нослета изчезнаха и на личицата на някои дами дори се появиха кокетни усмивчици. Вече не се смущаваха нито от не най-елегантния ми тоалет, нито от синината на лицето. Бях херцог, а на херцога всичко се прощава. Още веднъж се усмихнах вежливо и бързо се промъкнах покрай тях. От тези придворни матрони всичко можеше да се очаква: объркват ти главата с тези парфюми и докато се опомниш, вече си се оженил за някоя хубавичка, но сериозно ощетена откъм интелект придворна глупачка. А после върви обяснявай, че шутът само се е пошегувал и ти съвсем не си херцог — така или иначе полза няма да има никаква. В най-добрия случай таткото на малкото момиченце ще промуши фалшивия херцог с меч, за да запази никому ненужната чест на рода.
Шутът нетърпеливо пристъпваше, докато ме изчакваше пред масивните бели врати със златни инкрустации, изобразяващи лов на обур. До вратите бяха застинали шестима гвардейци. Докато крачех към тях, шутът успя да ощипе един от сиво-сините за крака, да се изплези на друг и да пробва да вземе копието не трети. Като цяло гоблинът се правеше на клоун с всички сили. Гвардейците, застанали на почетен караул, дори не помръднаха. Но в очите им съвсем ясно се четеше желанието да смачкат малката гадинка веднага щом им свърши смяната.