Виждайки, че приближавам, шутът прекрати номерата си и бутна крилото на вратата.
— Гарет, не се зазяпвай — изписка весело.
Лесно е да се каже! В тронната зала влизах за първи път. Беше огромна, толкова огромна, че в нея можеха да се поберат всички благородници в кралството, ако добре ги натъпчат. А вече сериозно — в тронната зала спокойно можеха да се провеждат репетиции за военни паради. Или поне на кавалерията. Място имаше предостатъчно.
От дясната ми страна се издигаха огромни прозорци, високи около десет ярда. Те започваха от пода и стигаха почти до тавана. Подът беше покрит с черни и бели квадратни плочки. Някъде далеч-далеч напред стоеше тронът на краля. В залата нямаше никой, ако не броим двамата гвардейци от двете страни на трона.
— Не ми ли каза, че сега кралят чете конско на придворните си? — обърнах се към Кли-кли и млъкнах.
Гласът ми се усили десетократно и изпълни залата. Определено имаше магия: дори да говориш тихо, ще те чуе всеки, където и да се намира в тронната зала.
— И какво като съм казал? Шутът нали затова е шут, да говори каквото си иска — захили се гоблинът и се заслуша в прозвучалото ехо.
После се зае с крайно отговорното, от неговата гоблинска гледна точка, занятие — сви левия си крак и с десния започна да скача по белите плочки, като се стараеше да не стъпва на черните.
Така прекосихме цялата тронна зала: гоблинът на един крак, а аз — с отмерена походка, опитвайки се да преодолея обзелото ме изкушение да се втурна напред и да удуша незнаещия грижи Кли-кли. Шутът доподскача до трона, който, трябва да отбележа, с нищо не се отличаваше от общия фон на тронната зала. Нямаше нито ковано злато, нито рубини с глава на тигър по него. Нито намек за тези богати и екстравагантни инкрустации, с които се славеха Империите. Тамошните императори се стремяха да се надминат един друг в разкоша. Нашият славен Сталкон, да стои още сто лета на този трон, предпочиташе да инвестира жълтиците си не в съмнителни, макар и красиви дрънкулки, а в армията.
Без да обръща никакво внимание на мълчаливия гвардеец, шутът се покатери на трона, взе от кадифената възглавничка кралския скиптър, който по-скоро наподобяваше тежък боздуган (с такъв спокойно можеш да се защитиш от нападатели), и скочи на пода.
— Да не се нараниш — подразних го аз, с което си спечелих презрителен поглед.
Все пак Кли-кли върна новата играчка обратно на възглавницата, добавяйки до нея остатъка от моркова. Отстъпи назад, наклони глава като някакъв художник, оценяващ някакво произведение на изкуството и, удовлетворен от резултата, ме поведе нататък.
В самия край на залата се виждаха други врати, приличащи си като две капки вода с тези, през които бяхме влезли преди малко. Шутът съвсем безцеремонно ги отвори с крак.
— Заповя-а-адай! — с гостоприемен жест ме покани да вляза гоблинът, но после внезапно осъзна, че ако стои там, аз ще имам съвсем реален шанс да го докопам.
Затова Кли-кли ловко се шмугна вътре, избягвайки за пореден път отмъщението ми, очакващо го заради разбитата магическа стъкленица.
Озовах се в същата стая, където предния път ме беше въвел Фраго Лантен. Вече познавах всички присъстващи, така че нямаха нужда от представяне. Учтиво се поклоних.
— Хайде, мастър Гарет — каза кралят. — Да оставим целия съмнителен етикет за моите придворни. Седнете. Защо толкова се забавихте, Кли-кли?
— Че каква вина имам аз? — направи гримаса шутът. — Докато мастър Гарет се размърда… Цели петнайсет минути го уговарях да дойде тук.
От такава нагла лъжа направо се задуших от възмущение, но го преглътнах и, като реших да не обръщам внимание на кралския глупак, отвърнах:
— Благодаря, Ваше Величество.
Преди да седна на стола, подаден ми от Кли-кли, му хвърлих преценяващ поглед. От проклетия гоблин можеше да се очаква всичко. Но Кли-кли изглеждаше като невинно агънце. Не мисля, че точно пред краля ще рискува да ми сложи нещо остро под задника.
Този път кралят изобщо не приличаше на добродушен кръчмар в пуловер и войнишки панталони. Кралският плащ, с преливащ дълбок и наситен сиво-син цвят, и тънката ивица на короната на главата му ми изглеждаха много по-подходящо облекло за този човек.