— Магистър Арцивус вече ни разказа, че твоето начинание е приключило успешно — каза кралят, кимайки към стария архимаг.
Арцивус се намръщи, очевидно не беше в настроение. Такава физиономия имаше един мой приятел, когато го измъчваше запек. Надявах се, че при Арцивус причината за лошо настроение е друга. Архимагът ми хвърли не най-любезния си поглед, но не каза нищо.
— Да, Ваше Величество, аз съм изцяло подготвен за нашето… ъ… малко начинание.
— В мен възникнаха няколко въпроса, ще бъдеш ли така любезен да ни разкажеш още веднъж какво точно се случи?
Желанието на краля беше закон, така че въздъхнах и за пореден път през тази седмица започнах да разказвам за своите приключения, като този път не скрих нищо. Е, или почти нищо. За Валдер така и не казах нито дума. По средата на разказа гърлото ми съвсем пресъхна и аз започнах да говоря все по-тихо и по-тихо. Сталкон направи едва забележимо движение с пръсти и внимателният шут ми наля вино. Кимнах с благодарност, отпих и продължих историята. Само Арцивус от време на време вдигаше вежди, обикновено при моментите, които чуваше за първи път. Онези, които бях премълчал пред него по време на пътуването ни в каретата. Най-интересното беше, че никой не ме прекъсна и на никой не му писна от безкрайната ми история. Но в крайна сметка всичко си има край, така че в един момент можех да въздъхна облекчено и още веднъж да си наквася гърлото с прекрасно вино от кралските изби.
— Ама че работа… — промълви Кли-кли, пръв нарушил тишината след края на моята история.
— Прекалено меко се изразяваш, глупако — измърмори Алистан Маркауз.
Този път той беше в обикновена гвардейска униформа. Изглежда на известните доспехи, станали легендарни сред воините на Валиостр, днес им беше дадена почивка.
— Събитията врат и кипят, скъпи шуте. И дано само не се опарим. Извинете, Ваше Величество, но колкото и да се пазехме, нашият враг пак е узнал всичко за предстоящия поход.
— А и не само врагът ни — измърка Миралисса. Днес тя беше без воал и беше сменила синята си мирануехска рокля с абсолютно същата, но изумрудена. — Тук има и трета страна, този Господар.
— Вие чували ли сте по-рано нещо за него? — обърна се кралят към нея.
— Ако този Господар изобщо съществува, добре се крие. Лично аз, както впрочем и моите спътници, досега нищо за никакъв Господар не сме чували. Ще трябва да дадем заповед да се преровят семейните архиви. Може пък да се намери нещо в старите библиотеки.
— Съмнявам се — мрачно отвърна Плъха. — Кралските пясъчници през всичките тези дни търсеха и нищо не намериха.
— Е, защо нищо? — възрази Сталкон. — Намериха нещо.
— А — капитанът на кралската гвардия махна с ръка, — това е глупост.
— За какво става дума? — попита Арцивус.
— Докато се ровехме в старите хроники, ваше магичество, попаднахме на разпита на някой си Джок Имарго. Онзи, когото всички знаят като Джок-докаралия-зимата. И така, той твърдял, че е натопен за убийството на принца от дома на Черната роза и че всъщност това било работа на поддръжници на Господаря. Разбира се, никой не повярвал на историята за някакъв си Господар и Джок бил даден на елфите.
— А на вас после казал ли е нещо за този Господар, лейди Миралисса? — попита архимагът.
— Извинете ме, милорди, но не съм много добре запозната с тази част от историята — поклати отрицателно глава Миралисса. — А и това са си вътрешни работи за дома на Черната роза, дом Черна луна не се е месил. Ще трябва да попитате Ел.
— Това не е ли един от елфите, които ви съпровожда? — досети се Арцивус.
— Да. Той е от дома на Черната роза.
— Засега ще приемем, че този Господар е напълно реален и също толкова опасен, колкото Неназовимия. Че дори и по-опасен. В крайна сметка не знаем какво точно иска — каза кралят.
— Какво иска и на огрите е ясно — възрази Кли-кли. — Иска Рога да не попада в ръцете ни.
— Мнозина не искат Рога на дъгата отново да се върне в нашия свят. Орденът също е сред тези, които смятат, че той е твърде опасен, но, уви, необходим. Документите са при теб, нали, Гарет? — попита Арцивус.
Неохотно кимнах. Твърде много усилия положих да се добера до плановете на Храд Спайн и сега изобщо не ми се искаше да ги давам в ръцете на Ордена. Дори и временно.