Прокрадващ се в сенките

— Позволи ми да ги погледна.

Не ми оставаше нищо друго, освен да бръкна в чантата и да ги дам на архимага. Отказва ли се на магистъра на Ордена на Валиостр?

Арцивус започва да изучава картите, а когато се натъкваше на интересно за него място, беззвучно мърдаше устни. Останалите търпеливо чакаха кога архимагът ще благоволи да сподели своите наблюдения. В този момент вратата на стаята се отвори и влезе вече познатият ми лейтенант от гвардията.

— Моля за извинение, ваше величество, но гномите там… — лейтенантът изглеждаше малко обезкуражен.

— И какво искат, Изми? — Сталкон погледна изненадано лейтенанта.

— Гномите казват, че някакъв гоблин, който много прилича на вашия шут, ги е окрал, или по-точно е откраднал вашето оръдие в момента, когато го ремонтирали.

— Тоест? — кралят, както и всички останали, не разбираше как малкия Кли-кли е успял да открадне масивното и тежко оръдие.

— Гномите твърдят, че направил някаква магия и то просто изчезнало — самият лейтенант не разбираше как глупакът със звънчета може да сътвори нещо подобно.

— Кли-кли, вярно ли е?

Съдейки от вида на Кли-кли, той мислеше само за едно — как по-незабелязано да изчезне.

— Е, не съвсем… — промърмори шутът, изучавайки носовете на обувките си.

— Какво значи не съвсем?! — сопна се кралят. — Отговаряй ясно!

— Ами, истина е — промърмори шутът, съгласявайки се с обвиненията на лейтенант Изми. — Просто исках да изпробвам заклинание от чантата на Гарет!

— Изпробвал си го за моя сметка! Кой сега ще се оправя с гномите?

Шутът учтиво замълча, преструвайки се, че много, много се срамува. В разкаянието на Кли-кли никой не повярва, а и самият той не очакваше такова чудо.

— То така или иначе беше бракувано — опита да се оправдае гоблинът.

— Взех те на своя глава! И защо още ти търпя номерата? — кралят ядосано поклати глава.

Кли-кли отново се престори, че много, много го е срам, че му е неловко и като цяло повече няма да прави така.

— Опитай се да потулиш тази работа.

Бедният лейтенант, получавайки неизпълнима заповед, се поколеба за миг, но намери в себе си сили да кимне (на него нищо друго не му и оставаше) и тръгна на битка с гномите. Да, получи опасна и трудна задача. Да не кажа невъзможна. По-лесно е да убедиш огр да не яде човешка плът, отколкото да успокоиш разбеснели се гноми, особено когато беснеят поради сериозна причина — за пари.

— Аз… — опита да се оправдае Кли-кли, но видя разярения поглед на краля и млъкна.

— Ето, чуйте — усмихна се Арцивус. Архимагът дори не обърна внимание на току-що случилия се неприятен инцидент. Цялото му внимание беше насочено към старите документи. — Много интересно нещо.

Магистърът прочете на глас стихотворението-загадка, което беше привлякло вниманието и на Фор. Но за разлика от моя учител архимагът нямаше нужда да се рови в речници, той напълно свободно владееше първия език на орки и елфи — древнооркски.

— Веднага мога да кажа, че едното четиристишие се явява най-абсолютната и най-наглата кражба, която някога съм виждал през живота си — изстреля шутът веднага щом Арцивус приключи с четенето.

— И кое четиристишие не ти хареса? — изненада се архимагът.

В заучен строй, потънали в сянка, Мъртви рицари мълчаливо стоят, И само един от мечовете им не ще умре, Един — на сенките станал по-близък от брат,

— напевно изрецитира шутът. — Това е от книгата Брук-грук.

— От Книгата на пророчествата на гоблините? Сигурен ли си, славни шуте? — попита Миралисса.

— Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Това е точно от Брук-грук. Само че тук някакви отворковци са променили четиристишието — изглеждаше, сякаш гоблинът всеки момент ще избухне от възмущение, че някакви си човечета са пипали великото гоблинско пророчество.

— За каква книга става дума? — не издържа Алистан. И той като мен никога не беше чувал за някаква си Брук-не-знам-коя-си.

— Скъпи графе — гласът на Кли-кли просто преливаше от злъчен сарказъм. — Понякога трябва да оставяте меча настрана и да четете книги. Брук-грук, или Книгата на пророчествата, е написана от лудия шаман Тре-тре преди три хиляди и петстотин години. В стихотворна форма тя разказва за най-важните и значими събития, които трябва да се случат в света на Сиала. Така например тя е предсказала появата на Неназовимия. Има редове и за Забранената територия, въпреки че навремето Ордена не им е обърнал никакво внимание.