— Не трябваше ли вече да спиш? Къде са бавачките? — обърна се кралят към сина си. Гласът му беше необичайно ласкав.
— Лоши! — това беше всичко, което мислеше принцът за своите възпитателки.
— Ще го отведа — намеси се Кли-кли. — Ела с мен, Сталкончо, да вървим. Ще ти дам играчка.
— Играчка?! — най-големият син на краля бързо скочи на крака и хукна след вече излезлия шут. В стаята настъпи тишина.
— Моля да ме извините.
— Какво говорите, ваше величество — изгука Миралисса и жълтите й очи блеснаха разбиращо. — Вината не е ваша…
— А чия друга ще е, ако не моя? На боговете? — в гласа на краля се прокрадна горчивина.
Никой не му отговори.
Разбирах болката на този човек. Когато без видима причина здрав двадесетгодишен наследник изведнъж се превръща в идиот с ум на четиригодишно дете и целият свят се търкаля към пропаст, това е ужасно. И страшно. Но нашият крал винаги е имал репутация на силен човек, ще преодолее и това. А ако не го преодолее, поне няма да показва мъката си на жителите на кралството. Носеха се слухове, че младият принц е бил поразен от магия. Но що за магия е това и кой я е предизвикал, разпространителите на слухове не успяваха да кажат. Вездесъщите кралски пясъчници им запушиха устите, затваряйки ги завинаги в Сивите камъни, а може би дори и в по-тайни места, от които няма връщане. За щастие кралят имаше още един син и легендарната династия на северните крале нямаше да бъде прекъсната.
— Значи това пророчество е за теб, Гарет — кралят най-накрая наруши вече започналото да става тягостно мълчание.
— Много се съмнявам в това, ваше величество — аз наистина не вярвах в гоблинските приказки. — Това е просто съвпадение и нищо повече.
— Това едва ли е за нашия любезен крадец — подкрепи ме милорд Алистан. — Крадците не попадат в пророчества. Най-доброто, на което може да разчита един крадец, е да попадне в Сивите камъни.
Последната фраза на капитана на гвардията беше, разбира се, за мен.
— Грешката е изключена — шутът се появи безшумно и седна на килима, точно там, където допреди минута седеше големият син на краля. — Книгата Брук-грук нито веднъж не е грешала.
— Затова пък шутовете са склонни да грешат! — не се съгласи Арцивус. — Нека дебатите за участието на Гарет в различни древни пророчества да ги оставим за следващия път.
— А този следващ път изобщо няма да го има — измърмори шутът, но не се осмели да спори с главата на Ордена.
Арцивус също не обърна много внимание на гоблинската история. В това отношение Орденът по принцип беше много старомоден и не обръщаше внимание на каквито и да са пророчества, освен ако не са написани от маг на Ордена.
— Лейди Миралисса, ще ни подскажете ли каква е тази Селена?
— Селена? Това е на древнооркски, първият език на този свят, ако не броим огрския. Много странен диалект. Ако се помъчим и пофантазираме, то Селена не е нищо повече от игра на думи. Селаржин — на стария език „луна“, и ена — „виолетово“. Виолетова луна? Чувам го за пръв път. В нашите Летописи на Крон не се споменава нищо подобно.
— Излиза, че в Храд Спайн има виолетова луна — захили се Кли-кли. Кой знае защо този факт му се стори много забавен.
— Е, това е само мое предположение за превод на думата — Миралисса едва забележимо се намръщи. — Над документите трябва да поработят поне стотина мъдреци, за да се разгадае всичко до край.
— Ще поработят, не се съмнявайте, принцесо, ще поработят. Гарет! — Арцивус се обърна към мен. — Нали не възразяваш да взема този документ от теб? Съветът ще помисли над него в свободното си време.
Свих рамене с безразличие. А защо не? Стихотворението добре го бях запомнил наизуст, нека го вземе, може пък Съветът да изрови нещо. Само дето това изобщо нямаше да ми помогне — по времето, когато светлите умове на маговете бъдат озарени от познанието, аз вече ще съм прекалено далеч. Ако изобщо някога нещо ги озари.
— Прекрасно — зарадва се Арцивус и протегна останалите документи на гоблина, за да ги предаде на мен.
Кли-кли ми направи шеговит реверанс в най-добрите традиции на придворните дами, кръстоса крака, приседна и ми подаде документите. Прибрах ги в чантата, без да обръщам никакво внимание на глупака, което, изглежда, не го разстрои особено. Във всеки случай той незабелязано за окръжаващите ми направи гримаса и отново се върна на килима.