Гномът сви вежди, показвайки, че отношението му към градските жители беше не по-добро, отколкото към гхоли.
— Като цяло ситуацията е следната, Гарет — делово занарежда шутът. — В момента един от техните отряди е в коридора отвън. Хората на Алистан го удържат, но така или иначе отстъпват, силите са твърде неравни. Затова сме длъжни да им помогнем.
Зад прозорците се разнесе глъчка не по-слаба, отколкото пред вратата.
— Онези се навоюваха — засмя се Халас и в изблик на чувства стовари юмрук върху перваза на прозореца. — Гвардейците са ги избили всичките!
— Махай се от прозореца, чудо брадато! — не издържа джуджето. — Сега трябва да помагаме на другите!
— Стига си мрънкал — изсумтя гномът към спътника си, но все пак пристъпи към нас, грабвайки пътьом мотиката.
— Как ще им помогнем, Кли-кли? — попитах аз, докато си навличах ризата.
Четирима срещу колко? С отчитане на факта, че реално двама от нас и оръжие не знаят как се държи. Или джуджето и гнома са толкова добри, че ние с гоблина изобщо не им трябваме?
— Гвардейците отстъпват, гадовете са след тях и когато минат покрай нашата врата, гърбовете им ще са открити. Точно тогава ще ги ударим.
— Вече са близо — обади се гномът, притиснал ухо към вратата.
Явно на лицето ми се беше изписало твърде скептично отношение към безумния план на гоблина, защото Кли-кли добави:
— Гарет, мисли с главата си! Нали имаш огнени болтове. Здраво ще ги треснем в гръб!
— А ти откъде знаеш, че имам? — вече измъквах обикновените болтове от арбалета и зареждах два огнени.
Поколебах се за миг, после преметнах чантата с другите заряди през рамо.
— Порових се в нещата, които твоето джудже-търговец донесе заедно с пръстена на Сталкон — без изобщо да се смути, отвърна Кли-кли.
— Още съвсем малко! — Делер се присъедини към Халас и застина пред вратата, стиснал секирата и факела в готовност.
— Господа, не бързайте да излизате — предупредих Дивите аз. — Да не пострадате от моите болтове.
— Магия — направи презрителна гримаса гномът.
— Не ми се прави на много умен — изтърси Делер. — Както кажете, майстор Гарет. А ако този умник направи нещо, ще му откъсна брадата!
— Къси са ти ръцете — парира гномът. — Сега ще ти тресна една мотика!
— Ох, ще се разберем с тебе, мотикаджия такъв — Делер свирепо присви очи. — Такъв стол ще ти стоваря само! Хукнеш ли напред, ще се изпържиш! Помни ми думата!
— Делер одеве разби главата на един от ония със стол — гордо каза шутът, сякаш заслугата беше негова, а не на джуджето. — Ние тъкмо си празнувахме, когато те се появиха и развалиха целия празник. Гадове!
Какво са си празнували не успях да попитам, защото гномът ревна:
— Сега!
После разтвори широко вратата и заедно с джуджето изскочиха в коридора. Ние с Кли-кли веднага ги последвахме. Успях да прошепна кратка молитва да нямам близка среща с острието на нечий меч.
Гвардейците се биеха отчаяно, но отстъпваха. Изтласкваха ги към двадесет и пет души в абсолютно същите сиво-сини униформи, но с бели ленти на ръкавите. За щастие коридорът беше доста тесен, така че гвардейците криво-ляво успяваха да удържат нападателите, които не можеха да се възползват от по-големия си брой. В допълнение копията в ръцете на малобройните привърженици на краля даваха леко предимство над врага. Нападателите се придвижваха в две редици. Задната не участваше в боя. Воините просто крачеха след другите. Гърбовете им се оказаха незащитени…
От това трябваше да се възползваме колкото се може по-бързо, за да помогнем на гвардейците. Преданите на краля, както мнозина наричаха сиво-сините, с последни сили удържаха натиска на противника.
— Какво чакаш?! — извика Кли-кли, възбудено размахвайки брадвата, като едва не удари в главата нетърпеливо тъпчещия на място гном. — Стреляй!
Щрак! И огнената ивица разсече коридора.
Болтът попадна в тълпата настъпващи към гвардейците заговорници и се взриви. Гръм, трясък, някой изкрещя от ужас и болка. Най-малко петима убийци се отправиха в мрака. От човека, когото улучих, останаха само въглени.
Но трябва да се отдаде дължимото на нападателите — бързо се ориентираха какво се случва и седем от тях се отделиха от групата, продължаваща битката с обнадеждените гвардейци. Момчетата нямаше да отстъпват повече и щяха да се сражават до смърт.