В същото време към нас настъпваха седем души.
Ръмжейки, гномът се втурна срещу тичащите към нас воини, но Делер хвърли факела в бягащите, а с освободената ръка успя да сграбчи Халас за брадата и рязко да го дръпне надолу. Халас изрева и падна на пода. Делер и Кли-кли го последваха, знаейки какво следва.
Стрелях втори път, целейки се в якия младеж, носещ се към мен с бодрите подскоци на пощурял от радост шопар.
Още веднъж грохотът на освободения от магическия капан огън се стовари в ушите ми, а горещите езици облизаха лицето ми. Този път всичко се случи много по-близо и аз като по чудо не пострадах от огъня.
Младежът, както и следваше да се очаква, се разпадна на две, а на други двама, бягащи от двете му страни, крйниците им бяха откъснати. Останалите замаяно тресяха глави, търкаха очи и крещяха вкупом. Особено човекът, на когото косите му бяха изгорели, а сега огънят бързо обхващаше дрехите му.
Халас каза нещо в смисъл да имаме търпение и че той после ще се добере до животното, посмяло да го хване за брадата, а след това започна да коси с мотиката още неотърсилите се от последствията от изстрела врагове. Делер реши да не оставя цялото забавление само за гнома, вдигна факлата от пода и секирата му запя в унисон с бойната мотика на гнома. Един от противниците се опита да разсече джуджето с меча си отгоре надолу, но рижия Делер се гмурна под падащото острие и отряза двата крака на напористия нападател. Последният рухна на пода, но там безмилостно го довърши гномът, стоварвайки мотиката си върху главата му.
Буквално за половин минута от напетата седморка, или по-скоро четворка, оцеляла след моя изстрел, не беше останал никой. Джуджето и гномът действаха като добре смазана машина.
— Сталкон и Самотния великан! — изкрещя Халас и като размаха мотиката, хукна към останалите нападатели, които в същото време се сражаваха с въодушевените от неочаквано появилата се помощ гвардейци.
Делер, все още стискайки факела в ръка, го тикна в нечие лице, после замахна косо със секирата и с крясък я стовари върху друг. Сега шансовете вече бяха на наша страна и гвардейците с дружен рев смачкаха последната съпротива.
— Как само ги попиляхме! — въодушевено възкликна Кли-кли.
Гоблинът стоеше широко разкрачен на късите си крачка, а брадвата, изглеждаща огромна в неговите ръце, докосваше с острието си мраморния под. Шутът забеляза скептичния ми поглед.
— Добре, добре, Гарет! Ти ги попиля — миролюбиво се съгласи. — Но ако не те бях пазил…
— Ти ли си ме пазил? — възмутих се аз, докато същевременно презареждах арбалета, този път с най-обикновени болтове.
— Аз! — да смутиш шута беше сложна задача. — Е, дори ТИ да не си съгласен, че те спасих, то така или иначе моята заслуга заслужава всички съкровища на Сиала. Нали аз измислих целия този гениален план да атакуваме нищо неподозиращите нападатели.
— Гледай да не умреш от самохвалство — отвърнах на Кли-кли, докато гледах как последният нападател пада пронизан от гвардейски меч.
— Отзад, Гарет! — изпищя гоблинът и аз рязко се обърнах.
От другата страна на коридора приближаваха цял отряд войници, но беше трудно да се разбере дали са гвардейци или преоблечени в гвардейски униформи врагове.
Виждайки, че насочвам арбалет към тях, те извикаха:
— Сталкон и Пролетен Жасмин!
— Гарет, от нашите са! — извика шутът, страхувайки се, че по невнимание мога да застрелям малкия син на царя, получил прозвището Пролетен Жасмин в случай, че…
Но това е вече друга история, надявам се, че и за нея все някога ще се намери и време, и място, и благодарни слушатели.
Многочисленият отряд гвардейци под командването на Сталкон-Жасмин приближи до нас.
— Виждам, Кли-кли, че ти също воюваш — усмихна се принцът.
Той беше само на осемнайсет, но вече съвсем уверено държеше меча, а господа гвардейците бяха готови да скочат и в огъня за бъдещия крал.
В младия Сталкон потеклото се усещаше. Той не приличаше на своя баща и на по-големия си брат — Сталкон Лишения от короната. Стройният и гъвкав принц беше взел много от майка си, втората жена на Сталкон Девети.
— Нашият славен шут всички ще победи — засмя се вече познатият ми от срещата пред портите гвардеец-барон.
— Ех, че хубаво! — към нас се приближи Халас, цялата му мотика, заедно с дръжката, беше в кръв.
Започнаха да се присъединяват и гвардейците, на които помогнахме да оцелеят.