В залата се завърза бой. Арбалетчиците стреляха отново, основателно предполагайки, че Дивите и сами ще се справят с огра, а техните болтове няма да са излишни на биещите се колеги-гвардейци. Осем натрапника паднаха, пронизани от болтовете. Останалите без работа Диви също се притекоха на помощ на гвардейците. В коридора останахме само аз и шутът.
— Гарет, не се пъхай там, и без теб ще се справят — подсказа ми прекрасна идея Кли-кли.
Така и направих, като предпочетох да наблюдавам схватката отдалеч.
Междувременно огрът се разгорещи не на шега. Пред него имаше само една цел — проклетия русокос мъж, въртящ над главата си тежкия огролом. Огрът накуцваше с десния крак и размахваше като вятърна мелница брадвата пред себе си, надявайки се да закачи Медения. Медения, с две глави по-нисък от огра, изчакваше подходящ момент, отстъпвайки постепенно — добре, че залата беше голяма и огрът не успяваше да притисне Дивия към стената.
И Медения дочака. Забравеният от всички Гръмогласен подскочи отзад към огра и с крива усмивка на лице порази с меча и другия му крак. Огрът падна на колене и изненадано се извъртя. Гръмогласния вече беше отскочил на безопасно разстояние и с интерес наблюдаваше как огроломът, извършвайки последния си полет, с хрущящ звук пробива главата на обърналия гръб на Медения огр. Създанието се свлече на пода и замря.
— Страхотно! — Гръмогласния пристъпи към огра и го ритна.
— Пфу-у — издиша Медения и изтри с ръкав потта от челото си. — Докато свалиш една гадина, половин живот губиш!
— Да вървим да помогнем на другите — Гръмогласния се почеса по носа.
— Какво да помагаме? — приближи към тях държащият се за гърдите Мармот. — Всичко приключи.
Наистина, всичко беше приключило. И последният нападател беше напуснал нашия свят, а гвардейците уморено седяха на пода. Не бяха успели да заловят жив нито един поддръжник на Неназовимия, всички бяха предпочели да загинат в битка.
— Гарет, да вървим! — шутът се промъкна покрай войниците и се качи на тялото на огра. — Ах, ти!
— Ето ти „ах, ти“! — изплю се Фенерджията, този път не беше с огромния биргризен и се беше наложило да се сражава с обикновен меч. — Сякаш не ми стига да се бия с огри в Безлюдните земи!
— Хей! Хей! — запротестира Арнх. — Мрънкането е любимо занимание на Гръмогласния, не твое!
Постепенно около тялото на огра започнаха да се събират гвардейци. Те шокирано мълчаха, разглеждайки трупа на чудовището.
— Ама че е голям! — с нотка на възхищение в гласа каза гоблинът, измервайки тялото на огра с малките си крачки.
— Слез от него, Кли-кли — Алистан Маркауз беше свалил шлема и сега навъсено гледаше гоблина. — Всъщност какво изобщо правиш тук?
— Воювам — и в потвърждение на думите си шутът размаха кинжала. — Заедно с Гарет. Ето, принцът ще потвърди.
— Трябва да се провери всяка стая и всеки коридор. Може да има оцелели — вместо потвърждение каза принцът.
— Веднага ще се разпоредя — кимна Алистан.
Стараех се да не съм в първите редици и ако може, да се измъкна колкото се може по-незабязано, но да се връщам сам в спалнята се боях. Ами ако изведнъж се натъкна на някой? И общо взето нямаше значение на кого, на оцелели нападатели или на ревностни гвардейци, готови на момента да нанижат на копие всеки. Просто така, за бройката. И после да уточняват враг ли съм или приятел.
— Хайде, Гарет, да вървим, тук не ни ценят — приближи се Кли-кли.
— И къде отиваме?
— Ами например да пийнем нещо!
— А, не! Сутринта ще тръгвам на път и смятам да поспя.
— Уф, винаги си толкова скучен! — разстрои се гоблинът, но въпреки това тръгна с мен да ме придружи към вратата.
Към нас се присъединиха Делер и Халас. Делер смяташе да потърси любимата си шапка, загубена в разгара на боя, а джуджето — да прави компания на Кли-кли в пиенето.
— Как е Мармота? — се обърна шутът малко по-късно към джуджето.
— Добре е, дори ребрата му са цели — Делер се почеса по врата. — Нашият Мармот си беше сложил броня.
— Е, ако огрът беше цапнал с дръвчето Котката… — проточи гномът.
Мда, Котката по принцип се биеше само по гащи.
— Делер, ще се присъединиш ли към нас? — Кли-кли прекрачи през проснатото тяло на гвардеец в сиво-синя униформа, но с бяла лента на ръкава.