Джуджето с вид на познавач разсъждаваше за достойнствата на Миралисса като жена. Той и Халас се съгласиха с факта, че достойнствата са достатъчно много, но глигите развалят цялото впечатление. Гномът, замисляйки се за момент, изтърси, че по принцип не е проблем да се покрие главата с парцал, а нататък да се действа както повелява майката природа, на което мълчалият през цялото това време Мармот предложи на двамата експериментатори да млъкнат или най-малкото да говорят по-тихо, иначе Миралисса ще измъкне с’каша си и набързо ще клъцне на единия брадата, а на другия — нещото, намиращо се малко по-надолу. За миг настъпи тишина, а след това неудържимото джудже каза:
— Ей, аз не от злоба. Реших да говоря за елфийката просто така.
— Ще видиш как се говори просто така в горите на Заграбия, когато елфите те увесят на някое дърво с главата надолу за обида на принцесата — възрази Мармот и погали линга.
След тези думи обсъждането на елфийката окончателно приключи и гномът и джуджето се потопиха в двучасов философски спор за предимствата и недостатъците на оръжията с дълги дръжки. Както винаги когато спореха, Халас и Делер често стискаха юмруци и щедро си разменяха обиди.
Мармота с вниманието на лингвист слушаше псувните на гномски език. Някои от чутите думи старателно си ги повтаряше под нос, опитвайки се да ги запомни, за да може да блесне с новопридобитите знания в приятелска компания при първа възможност.
Спорът между гнома и джуджето, както можеше да се очаква, завърши без победител. Всеки си държеше на своето.
След още час Делер взе едно наистина трудно решение и каза, че за днес дегустацията на вино е достатъчна, в противен случай съвсем скоро ще се наложи да търсят нова бъчвичка, а вероятността да намерят по пътя е по-скоро призрачна, ако не и направо нулева. Тази фраза кой знае защо много развесели Фенерджията, яздещ последен в нашия отряд. Той тихичко свиреше на свирката някаква проста мелодия. Трябва да призная, че както и предния път, когато за пръв път чух свиренето на Мумр, от тази музика ми се поиска да завия скръбно към луната.
Нахлупил до очи нелепата си шапка, Фенерджията гордо се носеше съвсем сам, като единствено от време на време разменяше по две-три думи с яздещия пред него Котка, който отговаряше за четирите коня, на които беше натоварен целият ни багаж.
— Слушай, Мармот — обърнах се към воина, който в момента хранеше линга с гордото име Непобедим.
Зверчето, настанило се на врата на съвсем спокойния от този факт кон, с щастлив вид хрупаше сухари.
— Защо Мумр го наричат Фенерджията?
— А — неопределено отвърна Мармота, докато тъпчеше любимото си зверче с поредната порция храна. — Ами той просто реши да изгаси един фенер…
— Но магически, онзи, който е на улица Искра — присъедини се към разговора зачервилия се от виното Халас. — Обзаложи се с един идиот, че ще изгаси фенера каквото и да става.
— И изгаси ли го? — с любопитство попитах гнома.
— Аха — изсумтя Халас и в изблик на чувства си дръпна брадата. — Взе ведро вода и я изсипа от покрива на някаква къща.
— И?
Гномът по някаква причина не гореше от желание да говори и всичко трябваше да му се измъква с клещи.
— И пропусна!
— Е, не точно пропусна — като чу, че говорят за него, Мумр се присъедини към нашата компания. — Просто не улучих правилното място.
— И по-точно улучи, но… не където трябва — ядосано отвърна Делер.
— Не трябваше да ме наливате с вашата джуджешка помия! — възрази Фенерджията.
— „Яростта на дълбините“ не е помия! — възмути се джуджето.
— Помия е, помия — включи се гномът в подкрепа на човека. — Истинска помия. Ако не беше твоята бутилка, Делер, Мумр можеше и да не залее онзи маг.
— Ах, ти! — джуджето не можеше да повярва, че Халас не го подкрепя. — Нали ти самият не спираше да хвалиш „Яростта“, а още щом някакъв си маг намокри дрешките си и хоп, веднага се криеш в храстите?!
— Аз ли се крия в храстите?! — брадата на Халас гневно настръхна. — Гномите никога не се крият в храстите! — и добави след кратък размисъл: — От опасностите, имах в предвид.