Пчеличка се оказа изненадващо силно конче. Не забелязвах някаква умора в нея. Ходът й беше същият, както на сутринта — равен и пъргав. Умореният по-скоро бях аз. До вечерта вече ме болеше цялото тяло и чак сега разбрах как се чувстват престъпниците в Султаната, когато ги набиват на кол. Чувството, трябва да отбележа, не е от приятните.
Привечер Алистан реши да спрем в спретнато и чисто селце, наречено Слънчогледи, разположено недалеч от тракта.
Кокетни бели къщички, чисти пътеки и дружелюбни жители. Всичко подсказваше, че тук не бедстват. От изобилието от растящи навсякъде слънчогледи, наклонили вече глави под тежестта на едрите семена (и това е началото на юли!), пред очите пъстрееше.
Ханът беше огромен и стаи имаше за целия ни отряд. Наричаше се „Златната кокошка“ и напълно оправдаваше това име. Както защото носеше добра печалба на своя собственик, така и защото в двора щъкаха петдесетина кокошки, които изобщо не се притесняваха от настъпващото смрачаване. Във всеки случай нито едно от пилетата нямаше намерение да се прибира да спи в кокошарника. Продължаваха да кудкудякат и да рият в пясъка в търсене на позакъсняла вечеря.
С усилие се смъкнах от коня и позволих на слугата да отведе Пчеличка в конюшнята. Защо ли ми трябваше да вземам проклетите жълтици! Да яздиш кон непривикнал е доста трудно и съмнително удоволствие. Сякаш цялото ми тяло се беше превърнало в огромен мазол. И това не беше всичко. Слънцето също се беше постарало и бях изгорял от всички страни — чувствах се стар, разбит и болен.
— Ей, Гарет! — с хитра усмивка Медения се отдели от групата Диви и ми показа юмрук.
Останалите воини ме наблюдаваха с интерес. Аз внимателно разгледах пъхнатият почти под носа ми ъ-ъ-ъ… обект. От стиснатия юмрук стърчаха няколко сламки.
— Какво е това? — попитах с предпазливо любопитство, без да бързам да посягам към сламките.
— Жребий! — весело се захили високият Див. — Ние с момчетата се посъветвахме и решихме, че ти също трябва да участваш.
— В какво да участвам? И между другото, защо елфите и нашият славен граф са вече в механата, а ние тука си играем на жребий?
— Елфите и Алистан не играят — отговори ми Чичото вместо Медения. — А жребият е много прост. Който изтегли късата, ще дели стая с Фенерджията.
— До края на пътуването — бързо вмъкна Арнх.
Мумр следеше всички тези приготовления със зле прикрит гняв. Решавайки да изрази протест, той изсвири със свирката си нещо от бойните маршове на гномите, стряскайки кротко кълвящите в краката му кокошки.
На мен всъщност не ми пукаше с кого ще бъда в една стая, така че с колкото се може по-небрежен вид дръпнах от юмрука на Медения първата попаднала ми сламка. Оказа се късата.
Наоколо се чуха облекчени въздишки. Някой окуражително ме потупа по рамото, друг започва радостно да примигва. Странно, защо никой не искаше да спи в една стая с Фенерджията.
В кръчмата вече бяха наредили масите и гостоприемният собственик собственоръчно наливаше по бокалите най-хубавото си вино. Гостите бяха малцина, в залата имаше предимно хора от селото.
Но за храна предлагаха само пилешко — във всички възможни варианти. Имаше пилета печени на шиш, пилета, печени с ябълки, пилета, задушени на пара, както и пилешки крилца с черен пипер. Толкова много, че направо да закудкудякаш от такова изобилие от пилешко. А като прибавим към това и факта, че аз изобщо не понасям пилешко в какъвто и да е гастрономически вариант, всеки ще разбере моето не най-приповдигнато настроение.
Позовавайки се на умората, аз се отправих към стаята и легнах на едно от двете легла. За разлика от мен, Дивите бяха бодри и весели, сякаш не бяха прекарали целия ден на седлата.
За не знам кой път за последните дни съжалих, че позволих да ме забъркат в подобна авантюра.
Едва посред нощ разбрах какъв номер ми е извъртяла съдбата-шегобийка с късата сламка. Фенерджията се прибра късно през нощта, когато вече спях. След цял ден на седлото бях толкова уморен, че дори не чух пристигането му.
Затова пък много добре чух Мумр, когато започна ентусиазирано да хърка. Къде ти тук стария Гозмо с неговите нощни трели и извивки. Хъркането на Гозмо в сравнение с това на Мумр беше все едно жуженето на малко комарче срещу рева на гладен обур.
Естествено, събудих се веднага. И естествено, се опитах с всички сили да заглуша тези ужасни звуци. Първо опитах да свиря. После се опитах да подкарам песен. Накрая замерих Мумр с обувка. Уви, всичко се оказа безполезно. Той дори не си направи труда да се събуди или поне да се обърне на другата страна.