— Добре, добре, уважаеми елф — примирително вдигна ръце джуджето. — Знам, че докоснах чувствително място и моля за извинение. А относно вашето малко предложение… Съблазнително, но уви, невъзможно!
— Защо?
— Ами разбирате ли — хитро присви очи джуджето, — аз не съм чак толкова талантлив.
— Хм — елфът се намръщи раздразнено. — Скромността, любезни майстор Фрахел, ви подхожда като на гном липсата на брада.
Джуджето оцени шегата, представяща голобрад гном.
— Славата на майстор Фрахел се носи по целите Северни земи на Сиала. Нали вие създадохте камбана, вълшебна камбана, или комплекта оръжия на императора? Към кого друг да се обърнат елфийските домове? Към Врахмел? Той е прекалено алчен. Към Смерхел? Славата му на майстор е много по-голяма, отколкото заслужава. Или може би да обезпокоим Ирхел? Той е пълен бездарник. Така че, любезни майсторе, за нашата поръчка се нуждаем от най-добрия. Вие!
Елфът лъжеше, че най-добрите майстори на джуджетата не могат нищо, в желанието си да поласкае инатия дребосък. Ласкателството се хареса на джуджето и то още повече омекна.
— Е — Фрахел замислено се почеса по брадичката, — мога и да се заема с дребната ви поръчка, когато ми се отвори малко свободно време. Но нали сами виждате…
Джуджето махна небрежно към тезгяха, а на лицето му се появи израз на фалшиво съжаление.
Малкото представление изобщо не смути елфа — Фрахел просто вдигаше цената си.
— Елфите нямат време да чакат. Вратите вече са направени и сега ни трябва ключ. Поне един.
— Ключ им трябвал — измърмори джуджето, хвърляйки бърз поглед към елфа. — Когато трябва да направите врата за Подземните си дворци — вие сте майстори. А когато трябва да направите малко ключе — веднага при джуджетата. Изобщо не съм сигурен, че ключът ще работи. Създаденото от елфи и създаденото от джуджета е прекалено различно.
— Това, разбира се, е така — учтиво се усмихна Елодсса. — Но нали точно затова елфите се обръщат към вас, а не към някой друг. Само вие сте способен да създадете ключ, подходящ за портите на Крилатото ниво.
— Добре — малко раздразнено отвърна джуджето. — Способен съм. Но ключът трябва да е особен, мисля, че разбирате за какво говоря. Тук трябва материал, достоен за крилата. А аз нямам нищо подходящо и не знам колко време ще ми отнеме да намеря.
— Мисля, че мога да ви помогна — елфът извади от чантата си красива продълговата кутия, изработена от червена вишна, и я подаде на джуджето.
— Хм? — джуджето замислено повъртя калъфа в огромните си ръчища и го отвори.
Вътре лежеше черна кадифена торбичка, привързана със златен шнур.
Джуджето недоволно изсумтя под нос. Прекалено много се увличаха тези елфи по всякакви финтифлюшки. Не могат ли просто да го дадат, а не да го увиват сто пъти, пък ти си го отвивай!
Но цялото недоволство на Фрахел се изпари, когато видя какво му е дал елфът. Голям продълговат камък с неправилна форма, мръсно бял на цвят. На пръв поглед нищо особено — с такива камъни е пълно по бреговете на която и да е река. Но това беше само на пръв поглед. Достатъчно беше само да успееш да го обработиш и от невзрачен той ще се превърне в истински диамант, който на светлина пръска всички цветове на света. Вълшебна рожба на планините, най-голямата рядкост, която земята с огромна неохота дава в ръцете на чужденците.
— Драконова сълза! И е толкова огромен! — в очите на джуджето грейна искрен детски възторг. — Но откога е при вас? Последният минерал намерихме преди повече от двеста години!
— Този камък е при нас повече от хиляда години — отвърна елфът. — В онези дни Сълзата на дракона се е срещала много по-често, отколкото сега. Домът на Пламъка го е купил от вас преди още моите роднини да са се били докоснали до магията на хората и преди да отидат в И’аляла.
— Джуджетата никога не биха продали такава ценност — възмутено каза джуджето.
— Така е, продали са ни го гномите — съгласи се елфът.
— Ах, тези брадати недорасляци! — да се чуят такива думи от устата на джудже, съвсем малко по-високо от гном, беше доста комично. — И ние споделяме един дом с тях! Можете ли да повярвате на това, треш Елодсса?
Елфът безразлично сви рамене, беше му писнало да слуша за гномите.
— Ще отнеме много време — джуджето забарабани с пръсти по тезгяха. — Обработка, нали разбирате. Магия. След два месеца ще мога да направя първите очертания.